Норберт Рандов

Норберт Рандов
Norbert Randow
	Норберт Рандов Norbert Randow
германски филолог българист
Роден	27 ноември 1929 г. Нойщрелиц, Германия
Починал	1 октомври 2013 г. (83 г.) Берлин, Германия
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Хумболтов университет в Берлин

Норберт Рандов (на немски: Norbert Randow) е германски българист, издател и преводач на българска, старобългарска и руска литература на немски.

Биография

Роден на 27 ноември 1929 г. в гр. Нойщрелиц, днес в провинция Мекленбург-Предна Померания. Следва славистика в Росток и Берлин, дипломира се през 1953 г.

Рандов идва за първи път в България през 1952 г. През 1954 г. започва аспирантура в София на тема „Пенчо Славейков и немската литература“. Той обаче не я довършва, тъй като посолството на ГДР го отзовава през 1955 г. заради сатирична рецензия в „Стършел“ на току-що отпечатан некадърен немско-български речник. През 1962 г. ЩАЗИ претърсва дома му и заради открит екземпляр на „Доктор Живаго“ от Пастернак го обвиняват в антисъветска клевета. Осъден е на 3 години затвор. До 1989 г. ЩАЗИ не му позволява да започне постоянна работа и непрекъснато го подслушва.^[1]

Рандов се изхранва се като преводач и издател на свободна практика – превежда и издава българска литература в източногермански издателства. Куриозното е, че през 1967 г. се запознава с бъдещата си съпруга, която е от Западен Берлин. Двамата се виждат рядко, живеят от двете страни на Стената, но от връзката им се ражда син, когото наричат Климент, а двамата съпрузи си уреждат срещи в България.^[1]

Рандов превежда „Житието“ на Софроний Врачански и Историята на Паисий Хилендарски с 90-страничен уникален коментар към нея.^[1]

Работи в Хумболтовия университет в Берлин. Професор по българистика там между 1992 и 1995 г. Преводач и редактор на преводи от български, руски и старобългарски език.^[2].

Член на беларуския ПЕН клуб, почетен член на Немско-българското дружество за насърчаване на връзките между България и Германия.

Почетен член на Съюза на преводачите в България.^[3]

След тежко боледуване умира на 1 октомври 2013 г.^[4]

Признание и награди

През 2000 г. е награден с орден „Стара планина“.^[5]

Носител на наградата на град Лайпциг за европейско разбирателство (2001)^[6]^[7]

Почетен доктор на Шуменския университет (2004 г.)^[8], Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2007 г.) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2010 г.)^[9]^[10].

Носител на федерален кръст за заслуги (2008 г.).

Библиография

Авторски книги

Bulgarische Erzähler. Berlin: Verl. Neues Leben, 1961.
EU-Bulgaristik. München: Sagner, 2009.

По-важни преводи^[11]

От български

Svetoslav Minkov, Die Dame mit den Röntgenaugen (Дамата с рентгеновите очи). Berlin: Buchverl. Der Morgen, 1959.
Ivajlo Petrov, Nonkas Liebe (Нонкината любов). Berlin: Verlag Neues Leben, 1960.
Iwan Wasow, Unter dem Joch (Под игото). 1967, 1969.
Aleaxander Gerow, Phantastische Novellen (Фантастични новели). 1968.
Atanas Daltschew, Gedichte (Стихове). 1975.
Die pannonischen Legenden (Панонски легенди). Wien: Edition Tusch, 1973.
Iwan Wasow, Die brennenden Garben. Ausgewählte Erzählungen (Запалените снопи. Избрани разкази). Nachdichtungen von Uwe Grüning. Leipzig: Insel-Verlag, 1978, 162 S.
Atanas Daltschew, Fragmente (Фрагменти). 1980, 1982.
Paisij Chilendarski, Slawobulgarische Geschichte (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984.
Bulgarische Erzählungen des 20. Jahrhunderts (Български разкази на ХХ век). Frankfurt am Main: Insel-Verlag, 1996.
Eurydike singt (Евридика пее) (антология на българска женска поезия). Köln: Gutke, 1999.
Pejo Jaworow, Gedichte (Стихове). 1999.
Mirela Ivanova, Einsames Spiel. Gedichte (Самотна игра). 2000.

От беларуски

Störche über den Sümpfen. Beloruss. Erzähler (Щъркели над блатата. Беларуски разказвачи). 1977.
Die junge Eiche. Klassische beloruss. Erzählungen (Младият дъб. Класически беларуски разкази). 1987.
Wassil Bykauš, Treibjagd (Хайка). 1995.

От руски

Ossip Mandelstam, Gespräch über Dante (Разговори с Данте). 1984.
Wladimir Nabokow, Petrograd 1917 (Петроград 1917). 1992.

Източници

↑ ^а ^б ^в „Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия“, ЛиРа, 2 октомври 2013 г.
↑ Ihnat Abdsiralowitsch, „Der urewige Weg“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine., Villa Sokrates, Annus Albaruthenicus 2010. ((de))
↑ Почетни членове на СПБ
↑ „Почина известният българист Норберт Рандов“, в. „Дневник“, 2 октомври 2013 г.
↑ Указ № 302 от 15.08.2000 г. за награждаване на г-н Норберт Рандов – немски българист-изследовател и преводач на българска литература, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.
↑ Fedja Filkova, „Laudatio auf Norbert Randow“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))
↑ Norbert Randow, „Dankesreden“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))
↑ Списък с Доктор хонорис кауза на Шуменския университет, сайт на ШУ.
↑ „Проф. Норберт Рандов стана доктор хонорис кауза на СУ“, в. „Класа“, 12 юни 2010 г.
↑ Деян Енев, „Отиде си и Норберт Рандов“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 октомври 2013 г.
↑ Преводи на Норберт Рандов Архив на оригинала от 2017-01-03 в Wayback Machine., agora-verlag.de, 02.10.2013. ((de))

Външни препратки

Венцеслав Константинов, „Норберт Рандов“, в. „Пулс“, 8 юли 1981 г.
Милен Радев, „На файтон с Христо Ботев до хотел България: Норберт Рандов на 80 години“, Свободата, 27 ноември 2009 г.
„Рандов - митичният българист“, Deutsche Welle, 23.11.2009 г.
„Норберт Рандов: Българите хранят доста илюзии“^{[неработеща препратка]}, интервю на Деян Енев, в. „Сега“, 16 юни 2001 г.
„За лудницата и колелото на историята“, интервю на Оля Стоянова, в. „Литературен форум“, бр. 25 (466), 26 юни 2001 г.
Оля Стоянова, „Литературният конквистадор“, в. „Дневник“, 15 ноември 2007 г.
„Страници в памет на Норберт Рандов“ Архив на оригинала от 2015-09-23 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 41-42, 17 декември 2014 г., с. 12-13.

[ЛиРа-1] а ^б ^в „Почина Норберт Рандов – „българинът от Северна Германия“, ЛиРа, 2 октомври 2013 г.

[2] Ihnat Abdsiralowitsch, „Der urewige Weg“ Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine., Villa Sokrates, Annus Albaruthenicus 2010. ((de))

[3] Почетни членове на СПБ

[4] „Почина известният българист Норберт Рандов“, в. „Дневник“, 2 октомври 2013 г.

[5] Указ № 302 от 15.08.2000 г. за награждаване на г-н Норберт Рандов – немски българист-изследовател и преводач на българска литература, с орден „Стара планина“ първа степен, Държавен вестник, бр. 71 от 29.VIII.2000.

[6] Fedja Filkova, „Laudatio auf Norbert Randow“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))

[7] Norbert Randow, „Dankesreden“ на сайта на Община Лайпциг. ((de))

[8] Списък с Доктор хонорис кауза на Шуменския университет, сайт на ШУ.

[9] „Проф. Норберт Рандов стана доктор хонорис кауза на СУ“, в. „Класа“, 12 юни 2010 г.

[10] Деян Енев, „Отиде си и Норберт Рандов“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 октомври 2013 г.

[11] Преводи на Норберт Рандов Архив на оригинала от 2017-01-03 в Wayback Machine., agora-verlag.de, 02.10.2013. ((de))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]