Направо към съдържанието

Норбертински орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Норбертински орден
Информация
Пълно имеОрден на регулярните каноници-премонстранти
Латинско имеCandidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis
Съкратено имеOPraem
ЦъркваКатолическа църква
ОснователСвети Норберт Ксантенски
Основаване1120 г.
Утвърждаване1126 г.
Численост1209 (2010)
Статутдействащ
Сайтwww.premontre.org
Норбертински орден в Общомедия
Абатство Премонтре. XVII век

Премонстра́нти („Орден на регулярните каноници-премонстранти“, на латински: Candidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis, OPraem) или Норбертинци са членове на католически монашески орден, основан през 1120 г. от Свети Норберт Ксантенски в абатство Премонтре, в близост до пикардийския град Лаон. Името си орденът получава по името на абатството, където е създаден, но е известен и като норбертински орден, по името на своя основател.

Уставът на ордена е утверден през 1126 г. Премонстрантите бързо увеличават своята численост в Западна Европа, и в средата на XIV век орденът има повече от 1300 манастири.

По време на Реформацията дейността на ордена е забранена в Германия, а по време на Френската революция – и във Франция. Всички абатства и манастири на премонстрантите са конфискувани, вкл. и абатство Премонтре. В началото на XIX век орденът е почти ликвидиран, запазени са само 8 абатства (всички в Австрия). През втората половина на XIX и в началото на XX век орденът отново е в подем – числото на абатствата му нараства до 20 в началото на XX век и до 80 в края на века.

Монах-премонстрант. Гравюра от XVII век

В духовно отношение премонстрантите са близки до монасите-августинци, подобно на тях се ръководят в монашеския си живот от „Устава на Свети Августин“.

През 2010 г. премонстрантите броят 1209 души, от тях 918 свещеници[1]. Орденът притежава 79 абатства, в т.ч. и женски. Абатствата са основно в Европа – в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Австрия, Унгария.

  • Joachim Ehlers: Adlige Stiftung und persönliche Konversion. Zur Sozialgeschichte früher Prämonstratenserkonvente. In: Klaus Zernack (Hrsg.): Geschichte und Verfassungsgefüge. Frankfurter Festgabe für Walter Schlesinger. Wiesbaden 1973.
  • Ingrid Ehlers-Kisseler: Die Anfänge der Prämonstratenser im Erzbistum Köln (Rheinisches Archiv 137), Böhlau, Köln / Weimar / Wien 1997.
  • Norbert Backmund: Monasticon Praemonstratense, Tomi Primi Editio Secunda, Pars prima et Secunda, Berlin / New York 1983.
  • Charles L. Hugo: Sacri et canonici ordinis praemonstratensis annales, 2 Bde, Nancy 1734 – 1736, (Nachdruck Averbode 1999).
  • Wilhelm Kohl: Die frühen Prämonstratenserklöster Nordwestdeutschlands im Spannungsfeld der großen Familien. In: Lutz Fenske: Institutionen, Kultur und Gesellschaft im Mittelalter. Festschrift für Josef Fleckenstein zu seinem 65. Geburtstag. Sigmaringen 1984, S. 393 – 414.
  • Hildegard Kroll: Expansion und Rekrutierung der Prämonstratenser 1120 – 1150. In: Analecta Praemonstratensia, 54. Jg., 1978, S. 36 – 56.
  • Burkhard Gehle: Die Prämonstratenser in Köln und Dünnwald. Grüner, Amsterdam 1978.
  • Карсавин Л. П, Монашество в средние века. Москва, 1992.