Олимпия Савио
| Олимпия Савио Olimpia Savio | |
| италианска писателка, интелектуалка и баронеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Баща | Джован Батиста Роси |
| Майка | Джозефина Фереро |
| Братя/сестри | Енрико и Федерико |
| Съпруг | Андреа Савио |
| Деца | Алфредо, Емилио, Федерико и Аделе |
| Олимпия Савио в Общомедия | |
Олимпия Савио (22 юли 1815, Торино, Сардинско кралство – 2 ноември 1889, пак там или в Долния замък на Буроло), баронеса Бернстил, е италианска интелектуалка, светско лице, писателка и поетеса. Смятана е за една от най-влиятелните жени в Торино и по-късно е призната в международен план като патриотична майка, загубила синовете си заради италианска националистическа кауза.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е като Олимпия Роси в столицата на Сардинското кралство Торино в семейството на лигурския благородник Джован Батиста Роси и съпругата му от Биела Джозефина Фереро. Баща й е директор на Кралския колеж на провинциите на Торино, а майка й е смятана за една от най-умните жени на времето. Има двама братя – Федерико и Енрико.
Учи при Сестрите на Светото сърце. Културата, която формира Олимпия, е религиозна и с френски произход, но скоро е интегрирана от италианската. Любимият й роман е „Годениците“ на Алесандро Манцони – книга, която според нея трябва да има в библиотеката на всяко семейство.
Дебютът й в обществото се състои рано, през 1830 г., по случай партито за принцеса Мария Кристина Савойска, бъдещата булка на краля на Неапол Фердинанд II[1].
На 24 май 1836 г. 21-годишната Олимпия се омъжва за адвоката Андреа Савио, син на благородник от Верчели и приятел на граф Камило Бенсо ди Кавур. Щастливата двойка има четири деца: трима сина (Алфредо, Емилио, Федерико) и една дъщеря (Аделе – главна героиня на романтичната любов с херцог Сиджизмондо ди Кастромедиано, антибурбонски неаполитански изгнаник).
Градските и селските къщи на Савио (Вила „Милероза“) са дом на най-известния литературен салон в торинското общество до преместването на столицата на кралството във Флоренция. Обсъждат се събитията, разтърсили Италианския полуостров през 19 век, и там са приветствани артисти, политици и изгнаници. Това е либерално място за срещи, където консерватори и републиканци също са добре дошли. Олимпия оставя в дневника портрет на всеки посетител на салона. Голяма част от писанията й се отнасят до най-известните жени от периода: поетесите Лаура Манчини, „с очи, най-будните, които някога съм виждала“, Агата Сасерно, „огромен ум и пламенна душа“, Джулия Молино Коломбини, „мъжката добродетел на интелекта и нежните качества на душата“, маркиза Джулия ди Бароло „благодетелка на бедната класа“, актрисите Карлота Маркиони, „блестяща“, Аделаида Ристори, „винаги елегантна“ и др.
Тя също така пише за вестници и списания, включително „Пиемонтска газета“, „Съвременно списание“, „Искри“ и генуезкото „Жена и семейство“. Присъства на откриването на железопътната линия Торино-Генуа през 1854 г. и на откриването на тунела Фреюс през 1871 г. Пише поезия и е смятана за националистична и патриотична поетеса.[1][2][3]
Отдадена на Савойския дом, тя описва бурните моменти, свързани с принца на Кариняно Карл Алберт през 1821 г., когато, като регент на крал Карл Феликс, той издава конституция, която е отменена след завръщането на суверена в града. Тя разказва за смъртта, покосила кралското семейство през 1855 г., и съставя некролога за кралицата на Сардиния Мария Аделаида Хабсбург-Лотарингска. Пише и за абдикацията от испанския трон на херцог Амадей Савойски-Аоста (1873 г.).
Губи две от децата си във Втората италианска война за независимост: 22-годишният й син Алфредо е убит по време на обсадата на Анкона през 1860 г., а 23-годишният Емилио – при обсадата на Гаета през 1861 г. Получава безброй прояви на съболезнования: поетична песен на Джанина Мили, съобщение от Лаура Манчини, поемата „Майка и поетеса“ от Елизабет Барет Браунинг, изсичане на медал от гравьора Терминьон и др. Олимпия има възпоменателен параклис, построен близо до Вила „Милероза“, който съществува и до днес. Реликварий, съдържащ някои от предметите на братята, включително медали и камък, оцветен с кръвта на Емилио, е дарен на Музея на Рисорджименто в Торино.
Олимпия се превръща в колективното въображение в олицетворение на mater dolorosa (опечалената майка), която приема с достойнство саможертвата на децата си за короната и италианската кауза. Джузепе Гарибалди я среща през 1862 г. и възхвалява нейната стойност, заявявайки, че „с такива жени една нация не може да умре“.
През 1865 г. умира съпругът й. Самата Олимпия умира на 2 ноември 1889 г. на 74 г. в Палацо Кавур в Торино, в същата зала, в която през 1861 г. умира Камило Бенсо ди Кавур. Тя успява да продиктува на сина си Федерико последните страници от „Мемоарите на Алфредо и Емилио“ – 9-томно произведение, целящо да им даде втори живот. Погребана е в семейната гробница в Монументалното гробище на Торино.[1][2][3][4][5][6]
Според изследванията от 2013 г. на Мария Алесандра Марчелан от Музея на Иалианското Рисорджименто в Торино баронесата живее дълго време в Долния замък в село Буроло и умира именно там.[7] Село Буроло е мястото, обичано от сем. Савио. След тежкия траур за загубата на синовете Буроло, както и Андрате, успяват да върнат спокойствието на семейството.[8]
На нейно име е наречена улица в град Мирандола.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Francesco Ricci, Memorie della Baronessa Olimpia Savio, Fratelli Treves Editori, 1911, 2 тома
- Antonio Spinosa, Italiane. Il lato segreto del Risorgimento, Mondadori, 1994, с. 217-234.
- Maria Teresa Mori, Salotti. La sociabilità dell'élite nell'Italia dell’ottocento, Carocci, 2000.
- Bruna Bertolo, Donne del Risorgimento. Le eroine invisibili dell'unità d'Italia, Ananke, 2011, с. 86-100
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Olimpia Savio // enciclopedia delle donne. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ а б Chapman, A. Networking the Nation: British and American Women's Poetry and Italy, 1840-1870. OUP Oxford, 2015. ISBN 978-0-19-103545-6. с. 256. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ а б Cardoza, A.L., Fragnito, G. Aristocrats in Bourgeois Italy: The Piedmontese Nobility, 1861-1930. Cambridge University Press, 2002. ISBN 978-0-521-52229-8. с. 63. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ Browning, E.B., Billington, J., Davis, P. Elizabeth Barrett Browning: 21st-Century Oxford Authors. OUP Oxford, 2014. ISBN 978-0-19-960288-9. с. 554. Посетен на 2020-01-01. (на норвежки)
- ↑ Patriarca, S., Riall, L. The Risorgimento Revisited: Nationalism and Culture in Nineteenth-Century Italy. Palgrave Macmillan, 2012. ISBN 978-0-230-24800-7. с. 132. Посетен на 2020-01-01.
- ↑ Browning, E.B., Stone, M., Taylor, B. Elizabeth Barrett Browning: Selected Poems. Broadview Press, 2009. ISBN 978-1-4604-0089-0. с. 355. Посетен на 2020-01-01. (на норвежки)
- ↑ «Il castello basso fu dimora della baronessa Olimpia»
- ↑ Attraverso le memorie della baronessa Olimpia Savio
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Olimpia Savio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
