Мария Аделаида Савойска
| Мария Аделаида Савойска | |
| Дофина на Франция | |
 | |
| Родена |
6 декември 1685 г.
|
|---|---|
| Починала | 12 февруари 1712 г.
|
| Погребана | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия по рождение Бурбони по брак |
| Баща | Виктор Амадей II Савойски |
| Майка | Анна-Мария Орлеанска |
| Братя/сестри | Амадей VIII Савойски сестра брат брат Виктор Амадей Савойски Карл Емануил III Савойски Емануил Филиберт Савойски Природениː Мария Виктория Савойска Виктор Франциск Савойски |
| Съпруг | Луи дьо Бургон (7 декември 1697) |
| Деца | Луи дьо Бурбон Луи дьо Бретан Луи XV |
| Мария Аделаида Савойска в Общомедия | |
Мария Аделаида Савойска (на италиански: Maria Adelaide di Savoia, на френски: Marie-Adélaïde de Savoie; * 6 декември 1685, Кралски дворец в Торино, Савойско херцогство; † 12 февруари 1712, Версайски дворец, Кралство Франция) е принцеса на Савоя и чрез брак дофинa на Франция, майка на френския крал Луи XV.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мария Аделаида е най-възрастната дъщеря на херцога на Савоя Виктор Амадей II (* 1666, † 1732) и на френската принцеса Анна-Мария Орлеанска (* 1669, † 1728).[1] Майка ѝ е племенница на френския крал Луи XIV и внучка на английския крал Чарлз I.[2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Карл Емануил II Савойски, херцог на Савоя, и Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур, а по майчина – орлеанския херцог Филип I и английската принцеса Хенриета-Анна Стюарт. Има пет братя и три сестри:
- Мария Анна (* 1687; † 1690)
- Мария Луиза Габриела (* 1688, Торино; † 1714), кралица на Испания, съпруга на испанския крал Филип V Анжуйски
- сестра († 1690)
- брат († 1691)
- брат († 1697)
- Виктор Амадей Филип Йосиф (* 1699; † 1715), принц на Пиемонт
- Карл Емануил III Трудолюбивият или Карлин (* 1701; † 1773), 16-и херцог на Савоя (1720 – 1730 и 1732 – 1773), крал на Сардиния-Пиемонт като Карл Емануил I (1730 – 1773), принц на Пиемонт (1715 – 1773), херцог на Монферат, маркиз на Салуцо, херцог на Аоста, граф на Мориен, граф на Ница, хранител на Светата Плащаница, съпруг на пфалцграфиня Анна Кристина Луиза фон Пфалц-Зулцбах, на принцеса Поликсена Кристина фон Хесен-Ротенбург-Рейнфелс и на херцогиня Елизабет Тереза Лотарингска
- Емануил Филиберт (*/† 1705), херцог на Шабле
Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Начални години
[редактиране | редактиране на кода]
Раждането ѝ почти коства живота на 16-годишната ѝ майка, но Анна Мария Орлеанска скоро се възстановява. Нейната баба Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур и Принцът на Кариняно са ѝ нейни кръстници. Като жена Мария Аделаида няма право да наследи Савойското херцогство поради Салическия закон.
Тя е особено привързана към баба си и майка си. Противно на протокола Мария Адеалида, братята и сестрите ѝ са отгледани и възпитани под грижите собствената си майка, което е доста необичайно за владетелските домове през тази епоха. Това става причина принцесата да поддържа изключително топли отношения с нея.
Като деца Мария Аделаида и сестра й Мария Луиза често посещават Виня ди Мадама извън Торино и всяка седмица баба си в Палацо Мадама в Торино.
Годеж и брак
[редактиране | редактиране на кода]
Бракът на принцесата се състои благодарение на Договора от Торино (29 август 1696 г.). Според този договор между баща ѝ и Луи XIV от Франция баща ѝ ще подкрепя Луи XIV в Деветгодишната война. Владенията на баща ѝ са опустошени във войната и договорът изглежда решение.
Първоначално Мария Аделаида е предложена за съпруга на ерцхерцог Йозеф Австрийски.[3] Император Леополд I отхвърля предложението поради прекалено малката възраст и на двамата. Договорът от Торино е договорен под влиянието на маршал Тесе, който предлага принцесата да бъде изпратена във Франция, за да се омъжи за френски принц[4]. Накрая изборът пада върху Луи дьо Бургон, херцог на Бургундия и най-голям внук на Луи XIV.[5]
По предложение на маршал Дьо Фльори Мария Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц. Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата принцеса успява да очарова Луи XIV.[6] Поради малолетието ѝ бракът ѝ с Луи дьо Бургон е отложен с няколко месеца и през това време тя е наричана Принцесата. Под влиянието на Мадам дьо Ментнон три дена в седмицата посещава Кралското училище в Сен Сир.
На 6 декември 1697 г., на 12-ия ѝ рожден ден, Мария Аделаида официално се омъжва за Луи дьо Бурбон, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-големият син на великия дофин Луи и на съпругата му Мария Анна Виктория Баварска.[7]
Херцогиня на Бургундия
[редактиране | редактиране на кода]_by_a_member_of_the_%C3%89cole_Fran%C3%A7aise.jpg)
Новата бургундска херцогиня поддържа изключително близки отношения с краля и съпругата му мадам дьо Ментнон. Пристигането ѝ във Версай често е определяно като „глътка свеж въздух“. В същото време Мари Аделаида, както става известна във Версай, продължава да поддържа активна кореспонденция с роднините си в Савоя.
Мария Аделаида използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава херцогиня Луиз-Франсоаз дьо Бурбон, която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери – Шарл, който е девер на Мария Аделаида. Мария Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка Мария Луиза Елизабет Орлеанска.[8] Влиятелната Мария Аделаида има принос и за изпадането в немилост на Херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.[9]
Мария Аделаида ражда на съпруга си три деца, две от които умират в детска възраст, а едно е бъдещият крал на Франция Луи XV.
Дофина на Франция
[редактиране | редактиране на кода]През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида – Великият дофин Луи.[10] Като негов най-голям син Луи дьо Бургон става наследник на френската корона и получава титлата „Дофин на Франция“, а Мария Аделаида става новата дофина на Франция.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.[11] След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на 12 февруари 1712 г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е майка му Анна Австрийска). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария Аделаида.[12] На 23 февруари 1715 г. двама са погребани в базиликата „Сен Дени“.
Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка, предизвикала кръвопускане. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият ѝ син – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.[13]
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]От брака си с Луи дьо Бурбон има трима сина:
- Луи дьо Бурбон (* 1704, † 1705), херцог на Бретан
- Луи Френски (* 8 януари 1707, † 8 март 1712), херцог на Бретан
- Луи XV (* 15 февруари 1710, Версай, † 10 май 1774, Версай), крал на Франция и на Навара (1715 – 1774), ∞ за Мария Лешчинска (* 23 юни 1793, Познан; † 24 юни 1768, Версай), полска принцеса, от която има двама сина и осем дъщери. Има и осем извънбрачни деца.
- Децата на Мария Аделаида
-
Луи Френски -
Луи XV
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Fraser, Antonia. Love and Louis XIV; The Women in the Life of the Sun King. London, Anchor Books, 2006. ISBN 0-7538-2293-8.
- Mitford, Nancy. The Sun King. London, Random House, 2011. ISBN 1448103487, 9781448103485.
- Symcox, Geoffrey. Victor Amadeus II: absolutism in the Savoyard State, 1675 – 1730. University of California Press, 1983. ISBN 978-0-520-04974-1.
- Williams, H. Noel. A Rose of Savoy, Marie Adelaide of Savoy, duchesse de Bourgogne, Mother of Louis XV. New York, Charles Scribner's Sons, 1909.
- Carlo Morandi, SAVOIA, Maria Adelaide di, duchessa di Borgogna, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936
- Andrea Merlotti, SAVOIA, Maria Adelaide di, duchessa di Borgogna, delfina di Francia, ів Dizionario biografico degli italiani, vol. 91, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Symcox 1983, с. 79.
- ↑ Mitford 1966, с. 87.
- ↑ Williams 1909, с. 59.
- ↑ Williams 1909, с. 55.
- ↑ Symcox 1983, с. 116.
- ↑ Mitford 2011, с. 192.
- ↑ Fraser 2007, с. 295.
- ↑ Fraser 2007, с. 238.
- ↑ Mitford 2011, с. 219.
- ↑ Mitford 2011, с. 226.
- ↑ Williams 1909, с. 452.
- ↑ Mitford 2011, с. 231.
- ↑ Williams 1909, с. 465.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Marie Adélaïde of Savoy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
