Направо към съдържанието

Мария Аделаида Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Аделаида Савойска
Дофина на Франция
Родена
Починала
ПогребанаБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Герб
Семейство
РодСавойска династия
БащаВиктор Амадей II Савойски
МайкаАнна-Мария Орлеанска
Братя/сестриМария-Луиза Савойска
Карл Емануил III Савойски
СъпругЛуи дьо Бургон (7 декември 1697)
ДецаЛуи XV
Луи дьо Бретан
Мария Аделаида Савойска в Общомедия

Мария Аделаида Савойска (на италиански: Maria Adelaide di Savoia, на френски: Marie-Adélaïde de Savoie; * 6 декември 1685, Торино, Савойско херцогство; † 12 февруари 1712, Версайски дворец, Кралство Франция) е принцеса на Савоя и чрез брак дофинa на Франция, майка на френския крал Луи XV.

Мария Аделаида е родена на 6 декември 1685 г. в кралския дворец в Торино. Тя е най-възрастната дъщеря на савойския херцог Виктор Амадей II (* 1666, † 1732) и на френската принцеса Анна-Мария Орлеанска (* 1669, † 1728).[1] Майка ѝ е племенница на френския крал Луи XIV и внучка на английския крал Чарлз I.[2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Карл-Емануил II, херцог на Савоя, и Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур, а по майчина – орлеанския херцог Филип I и английската принцеса Хенриета-Анна Стюарт. Има петима братя и три сестри:

Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.

Франсоа дьо Троа, Портрет на Аделаида Савойска

Раждането ѝ почти коства живота на 16-годишната ѝ майка, но Анна Мария Орлеанска скоро се възстановява. Нейната баба Мария Жана Батиста Савойска-Немур и Принцът на Кариняно са ѝ кръстница и кръстник при кръщенето. Като жена Мария Аделаида няма право да наследи Савойското херцогство поради Салическия закон.

Мария Аделаида е особено привързана към баба си и майка си. Противно на протокола Мария Адеалида, братята и сестрите ѝ са отгледани и възпитани под грижите собствената си майка, което е доста необичайно за владетелските домове през тази епоха. Това става причина принцесата да поддържа изключително топли отношения с майка си.

Като деца Мария Аделаида и нейната сестра Мария Луиза често посещават Виня ди Мадама извън Торино и всяка седмица баба си в Палацо Мадама в Торино.

Антоан Дию, Бракът на принцеса Мария Аделаида, 1715 г.

Бракът на принцесата се състои благодарение на Договора от Торино (29 август 1696 г.). Според този договор между баща ѝ и Луи XIV от Франция баща ѝ ще подкрепя Луи XIV в Деветгодишната война. Владенията на баща ѝ са опустошени във войната и договорът изглежда решение.

Първоначално Мария Аделаида е предложена за съпруга на ерцхерцог Йозеф Австрийски.[3] Император Леополд I отхвърля предложението поради прекалено малката възраст и на двамата. Договорът от Торино е договорен под влиянието на маршал Тесе, който предлага принцесата да бъде изпратена във Франция, за да се омъжи за френски принц[4]. Накрая изборът пада върху Луи дьо Бургон, херцог на Бургундия и най-голям внук на Луи XIV.[5]

По предложение на маршал Дьо Фльори Мария Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц. Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата принцеса успява да очарова Луи XIV.[6] Поради малолетието ѝ бракът ѝ с Луи дьо Бургон е отложен с няколко месеца и през това време тя е наричана Принцесата. Под влиянието на Мадам дьо Ментнон три дена в седмицата посещава Кралското училище в Сен Сир.

На 6 декември 1697 г., на 12-ия ѝ рожден ден, Мария Аделаида официално се омъжва за Луи дьо Бургон, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-големият син на великия дофин Луи и на съпругата му Мария Анна Виктория Баварска.[7]

Херцогиня на Бургундия

[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Аделаида Савойска, портрет от 1697 г. като херцогиня на Бургундия

Новата бургундска херцогиня поддържа изключително близки отношения с краля и съпругата му мадам дьо Ментнон. Пристигането ѝ във Версай често е определяно като „глътка свеж въздух“. В същото време Мари Аделаида, както става известна във Версай, продължава да поддържа активна кореспонденция с роднините си в Савоя.

Мария Аделаида използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава херцогиня Луиз-Франсоаз дьо Бурбон, която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери – Шарл, който е девер на Мария Аделаида. Мария Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка Мария Луиза Елизабет Орлеанска.[8] Влиятелната Мария Аделаида има принос и за изпадането в немилост на Херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.[9]

Мария Аделаида ражда на съпруга си три деца, две от които умират в детска възраст, а едно е бъдещият крал на Франция Луи XV.

През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида – Великият дофин Луи.[10] Като негов най-голям син Луи дьо Бургон става наследник на френската корона и получава титлата „Дофин на Франция“, а Мария Аделаида става новата дофина на Франция.

През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.[11] След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на 12 февруари 1712 г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е Анна Австрийска, майка му). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария Аделаида.[12] На 23 февруари 1715 г. двама са погребани в Базилика „Сен Дени“.

Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка, предизвикала кръвопускане. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият ѝ син – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.[13]

От брака си с Луи дьо Бурбон има трима сина:

  1. Луи дьо Бурбон (* 1704, † 1705), херцог на Бретан
  2. Луи Френски (* 8 януари 1707, † 8 март 1712), херцог на Бретан
  3. Луи XV (* 15 февруари 1710, Версай, † 10 май 1774, Версай), крал на Франция и на Навара (1715 – 1774), ∞ за Мария Лешчинска (* 23 юни 1793, Познан; † 24 юни 1768, Версай), полска принцеса, от която има двама сина и осем дъщери. Има и осем извънбрачни деца.


  1. Symcox 1983, с. 79.
  2. Mitford 1966, с. 87.
  3. Williams 1909, с. 59.
  4. Williams 1909, с. 55.
  5. Symcox 1983, с. 116.
  6. Mitford 2011, с. 192.
  7. Fraser 2007, с. 295.
  8. Fraser 2007, с. 238.
  9. Mitford 2011, с. 219.
  10. Mitford 2011, с. 226.
  11. Williams 1909, с. 452.
  12. Mitford 2011, с. 231.
  13. Williams 1909, с. 465.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Marie Adélaïde of Savoy в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​