Направо към съдържанието

Оризари (община Гьорче Петров)

Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари
Оризари
— квартал —
Църквата „Свети Атанасий“ в Оризари
Църквата „Свети Атанасий“ в Оризари
Скопие
42.0067° с. ш. 21.3494° и. д.
Оризари
Северна Македония
42.0067° с. ш. 21.3494° и. д.
Оризари
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГьорче Петров
Географска областСкопско поле
Надм. височина259 m
Население15 637 души (2002)
Пощенски код1060
МПС кодSK
Оризари в Общомедия

Оризари (на македонска литературна норма: Оризари) е квартал на Скопие, столицата на Северна Македония.

Оризари е част от Община Гьорче Петров и е разположен в най-западната част на града.

В началото на XX век Оризари е село в Скопска каза на Османската империя. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Оризари има 144 българи екзархисти и функционира българско училище.[1]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оризари (Orizari) като село с неясен етнически състав.[2]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Оризари като село с неясен етнически състав.[3]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Любен Иванов Кожухаров от Асеновград е български кмет на Оризари от 13 август 1941 година до 25 ноември 1942 година. След това кмет е инж. Страхил Дуриданов от Скопие (29 март 1943 - 12 август 1944).[4]

Според преброяването от 2002 година Оризари има 15 637 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 13 394
албанци 346
турци 303
роми 279
власи 48
сърби 534
бошняци 429
други 304
  1. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  2. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  3. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 октомври 2007