Паисий Тесалиец
| Паисий Παΐσιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
около 1740 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Паисий Тесалиец (на гръцки: Παΐσιος Θετταλός) е гръцки духовник, митрополит на Пловдив от 1818 година до смъртта си в 1821 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Паисий е роден около 1740 година в тесалийското село Клиново край Трикала. Служи като архидякон на Лариската епархия.[1]
На 12 май 1784 година в църквата „Свето Успение Богородично“ в Каламбака е ръкоположен за стагийски епископ.[1][2] Ръкополагането е извършено от епископ Амвросий Трикийски в съслужение с епископите Паисий Гардикийски и Яков Тавмакски.[1] Заминава на Света гора с патриаршеско поръчение да уреди в Карея училище за монаси и миряни. След френското нашествие в Египет (1798) Вселенската патриаршия, подтикната от Високата порта, прави Паисий свой екзарх (пълномощник) в Пелопонес. Той уталожва противоосманските вълнения сред тамошните гърци и се връща в Цариград, където десет години поред надзирава Великата народна школа и градските болници.[3] На 17 януари 1808 година подава оставка.[1]
На 21 август 1816 година е назначен за митрополит на Силиврия. На 15 март 1818 година е преместен на пловдивската катедра с цел да пресече недоволството срещу предишния владика Йоаникий.[4] Пристига в града на 21.05.1818 г. и при все големия дълг, натрупан от митрополията, успява да въведе ред в управлението ѝ и да въдвори съгласие сред местните християни.[5] „Освен със своята тактичност и миролюбие Паисий привличал паството си и със своето смирение."[6] През декември 1821 година[1] умира в Пловдив от старост.[7]
Паисий е автор на една запазена в стария кодекс на Пловдивската митрополия автобиографична бележка[8] и на четири гръцки стихотворения.[9]
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Гошев, И. Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
- Αποστολίδης, Κ. Μ. Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 3, 1932, 17 – 35
- Γλαβίνας, Α. Ο Κλεινοβίτης μητροπολίτης Φιλιππούπολης Παΐσιος Ευσταθίου (1818 – 1821). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 71 – 86
- Γλαβίνας, Α. Ο Μητροπολίτης της Φιλιππούπολης Παΐσιος, 1818 – 1821, και η μονή της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτζονίτισσας. – Περί Θράκης, 1, 2001, 113 – 133
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Φιλιππουπόλεως κυρός Παΐσιος. (περ. 1740-1821) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 октомври 2023. (на гръцки)
- ↑ [Γιαννόπουλος, Ν. Ι.] Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 9, 1938, 419 – 421.
- ↑ Γλαβίνας, Α. Ο επίσκοπος πρώην Σταγών Παίσιος Ευσταθίου ως επιστάτης της Πατριαρχικής Σχολής Κουρούτσεσμε της Κωνσταντινούπολης. – Περί Θράκης, 4, 2004, 143 – 156.
- ↑ Lyberatos, A. Çelebis and Guildsmen in pre-Tanzimat Plovdiv: Breaking through the Orthodox Ancien Régime. – In: A. Anastassopoulos (ed.), Political Initiatives ‘From the Bottom Up’ in the Ottoman Empire. Irakleion, 2012, 95 – 103.
- ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 187 – 191.
- ↑ Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 190.
- ↑ Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 84.
- ↑ Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938 – 1939, 72 – 75; превод: Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 260 – 261.
- ↑ Γιαννόπουλος, Ν. Ι. Ανέκδοτα ποιήματα διαφόρων ποιητών του ΙΗ' αιώνος, αντιγραφέντα εκ του υπ' αρ. 15 χειρογράφου της Φιλαρχαίου Εταιρείας „Όθρυος“. – Επετηρίς του Φιλολογικού Συλλόγου Παρνασσός, 6, 1902, 137 – 139; Θρακικά, 20, 1944, 124, 136; Ιεροθέος Δοχειαρίτης, Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως Παΐσιος. – Θρακικά, 4, 1933, 363 – 364.
| ? | → | стагийски епископ (12 май 1784 – 17 януари 1808) |
→ | ? |
| Калиник | → | силиврийски митрополит (21 август 1816 – 15 март 1818) |
→ | Йоаникий |
| Йоаникий | → | пловдивски митрополит (15 март 1818 – декември 1821) |
→ | Самуил |