Направо към съдържанието

Панайот Бобарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панайот Бобарев
български военен
Роден
Починал
16 юни 1917 г. (27 г.)

Учил вНационален военен университет

Панайот Константинов (Костадинов) Бобарев е български офицер, поручик.

Панайот Бобарев е роден на 3 март 1890 в София.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Никола Герасимов.[2]През август 1915 година завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като подпоручик, командир на първа рота във Втори пехотен искърски полк. Загива на 16 юни 1917 година при село Дуйне. За бойни отличия през войната посмъртно е пориизведен в поручик, награден с ордени „За храброст“, IV степен и „Св. Александър“ V степен.[3]

  1. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 9
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 88.
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 41; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 91-92