Панде Куюмджиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Панде Куюнджиев)
Панде Куюмджиев
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
не по-рано от 1951 г.
ПартияСъюз на българските конституционни клубове

Панде Наков Куюмджиев[1] или Куюнджиев[2] или Коюнджиев (на македонска литературна норма: Панде Кујумџиев, Кујунџиев, Којунџиев) е български революционер, струмишки деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панде Куюмджиев е роден в 1876 година[5] в Дойран или Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[4] Учи в гръцко училище.[1]

Струмишките дейци на ВМОРО Георги Хаджикотарев, Панде Куюмджиев и Славчо Клямбов

Присъединява се към ВМОРО в 1902 година. От 1903 година е председател на струмишкото окръжно[6] или околийско[3] ръководно тяло и началник на градските и селските чети. Организира преминаването на чети и прилагането на решенията на Централния комитет в окръга.[6] През юни 1905 година е избран за председател на бюрото на Струмишкия окръжен конгрес, провел се на Цървено поле в Огражден.[2][6] След последвалото убийство на Иван Смолски на 2 юни 1905 година властите научават за провеждането на конгреса и Куюмджиев е арестуван, съден и осъден на 101 години затвор. Лежи 9 месеца в солунския затвор Еди куле, след което е амнистиран.[6] В 1906 година заедно със Славчо Клямбов и Георги Хаджикотарев от името на Струмишкия окръжен комитет води преговори с изпратените от Атина Хаджи Кирякос и доктор Стириадис.[1][3] В 1906 година е избран за нелегален делегат за връзка на Струмишкия окръг със Серския, ръководен от Яне Сандански.[3] Два месеца след освобождаването му обаче отново е арестуван, съден и отново е осъден на 1 година, която излежава докрай в Еди куле.[3][6] След това е изпратен в София като връзка на Струмишкия революционен комитет със задграничните представители Иван Гарванов, Борис Сарафов и Христо Матов.[6]

След Младотурската революция от 1908 година се връща легално в Струмица и продължава да се занимава с българското национално дело. Влиза в Съюза на българските конституционни клубове и е избран за подпредседател на Струмишкия клуб. В 1912 година е пълномощен представител на първото българско читалище „Дамян Груев“.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] Участва и в Първата световна война с Българската армия. Продължава революционната си дейност и след войната.[6]

На 1 март 1943 година, като жител на Пловдив и председател на местната Илинденска организация, подава молба за българска народна пенсия,[4] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]

Участва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония. След установяването на комунистическа власт в Струмица през септември 1944 година е избран за пръв председател на Околийския комитет на Народния фронт на Македония за Струмишка околия, което върши до 1946 година.[7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Струмишкото семейство Куюмджиеви произхожда от град Крушево.[8] Панде е син на Янаки (Нако) и Магда Куюмджиеви, които имат три деца: Димитър, Панде и Ленка. Когато Магда умира, Янаки се жени за Севда, с която има още един син Христо. Синове на брата на Панде, Димитър, са Арсо Куюмджиев и Тома Куюмджиев.[8] Панде се жени за Мария Мицева през 1919 година. Има пет деца: Христо, Благородна (р. 1913), Любен (р. 1920), Янко (р. 1922) и Илия (р. 1924).[4][8] Любен и Янко, с одобрението на Панде, участват в комунистическата съпротива във Вардарска Македония.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Пандевски, Манол Д. Националното прашање во македонското ослободително движење: 1893-1903. Скопје, Култура, 1974. с. 148. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Панде Којунџиев (31) // Вечер, 21/08/2018. Посетен на 19 октомври 2020 г. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 206.
  5. ↑ Към 1 март 1943 година е на 67 години.
  6. ↑ а б в г д е ж з и Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 207.
  7. ↑ Пандевски, Манол Д. Националното прашање во македонското ослободително движење: 1893-1903. Скопје, Култура, 1974. с. 112. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ а б в Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 30. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Ѓоргиев, Бранко. Спомени од македонското национал-револуционерно и ослободително движење. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2021. ISBN 978-608-4845-11-9. с. 31. (на македонска литературна норма)
Илия Богоев → кмет на Струмица
(септември 1944 – 1946) 		→ Мара Минанова
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панде_Куюмджиев&oldid=12189764“.