Направо към съдържанието

Петър Писарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Писарев
български общественик и духовник
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Петър Писарев е български общественик, учител и свещеник, деец на Българското възраждане.

Роден е в Пещера, тогава в Османската империя. Получава духовен сан и служи в Пловдивска епархия. След Априлското въстание в 1876 година е арестуван и измъчван от османските власти.[1]

Преди 1878 година работи като учител в Пирот.[2]

В 1883 година Българската екзархия по препоръка на митрополит Панарет Пловдивски изпраща отец Писарев от Пловдивската епархия за наместник и председател на Воденската българска община. Общината го избрала за председател и настояла той да бъде и енорийски свещеник заедно със старите екзархийски свещеници, но екзархът сметнал, че той трябва да е свободен от енорийски задължения като председател на общината и учител по закон Божи в училището. В пролетта на 1884 година Писарев е принуден да напусне Воден и е заменен от отец Емануил Джуджев.[3]

Завръща се в Пловдив, където е председател на настоятелството на храма „Св. св. Кирил и Методий“.[4]

  1. Андонов, Иван. Кратки възпоменания из моя живот. София, Издателство „Иван Вазов“, 1996. с. 92.
  2. Тошев, Б. В. Забравени български учители: Симеон Христов // Химия: Природните науки в образованието 26 (4). 2017. с. 589.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа. София, Синодално издателство, 1969. с. 573, 581-582.
  4. Натанаил Охридски. Борба за България. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954071432X. с. 260.
? управляващ Воденската община
(1883 – 1884)
Емануил Джуджев