Пигес (дем Места)
| Пигес Πηγές | |
| — село — | |
  Пигес  Пигес  Пигес | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Места |
| Географска област | Саръшабанско поле |
| Население | 614 души (2021 г.) |
Пигес (на гръцки: Πηγές, Пигес, катаревуса: Πηγαί, до 1926 година Σουρσούκιοϊ, Сурсукьой[1]) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северозападно от Керамоти, в равнинна местност, част от долното поречие на Места. Целият район представлява малък полуостров, създаден за милиони години от наносите на Места, който се врязва на около километър в Бяло море.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В днешното село са сляти бившите турски села Сусур кьой и Кутунджали.[2][3] Кутунджали е малък чифлик.[2] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Катуница е турско селище и в него живеят 150 турци.[4]
На австро-унгарската военна карта Сусуркьой е отбелязано като Сосурки (Sosurki).[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година селата попадат в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те години на XX век турското им население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, а по-късно и каракачани.[2] Според статистика от 1928 година село Сусуркьой и Кутунджали наброяват 73 семейства с 274 души, като са изцяло бежански.[6]
Българска статистика от 1941 година показва двете села под общо име Сусуркьой с 665 жители.[3]
Селото произвежда пшеница и боб и е развито и скотовъдството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орта ада[7] | Ορτὰ ᾿Αντὰ | Мити | Μύτη[8] | местност, Ю от Пигес[7] |
| Сазликия[7] | Σαζλίκια | Агия Параскеви | Αγία Παρασκευή[8] | местност, З от Пигес[7] |
Според преброяването от 2001 година има 1036 жители, а според преброяването от 2011 година има 770 жители.[9]
- Кутунджали
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 74[2] | 222[2] |
- Сусур кьой
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 360[3] | 255[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 401[2] | 744[2] | 892[2] | 1013[2] | 876[2] | 920[2] | 1021[2] | 1036 | 770 | 614 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σουρσούκιοϊ -- Πηγαί // Pandektis. Institute for Neohellenic Research. Посетен на 8 ноември 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 247. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 252. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 710. (на гръцки)
- ↑ «ΦΕΚ αποτελεσμάτων ΜΟΝΙΜΟΥ πληθυσμού απογραφής 2011», σελ. 10494 (σελ. 20 του pdf)
| |||||||||||||||||||||||||||||
