Природа (списание)
| „Природа“ | |
 Факсимиле на заглавната страница от бр. 1, 1893 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Категории | научнопопулярно списание |
| Основаване | 1893 |
| Първи брой | март 1893 г. |
| Последен брой | юли 1948 г. |
| Периодичност | месечно (без юли и август) |
| Тираж | 6500 – 10 000 |
| Държава | България |
| Език | български |
| Главен редактор | Георги Христович |
| „Природа“ в Общомедия | |
„Природа“ е първото научнопопулярно списание в България[1], издавано е в София от 1893 до 1915 и от 1921 до 1948 г.
То представлява „илюстрован журнал за наука, стопанство, лов и риболовство“[2], а от 1923 г. „Месечно илюстровано популярно научно списание“. От 1930 г. има и заглавие на френски език.[3]
Редакторски колектив
[редактиране | редактиране на кода]
Основател и редактор на списанието е Георги Христович. От 1900 г. освен от него, се редактира и от Петър Бакалов, Стефан Консулов и Александър Радославов. След смъртта на Христович през 1926 г. редактор става синът му Константин Христович, към който от 1931 г. се присъединяват Димитър Йоакимов и Тодор Моров. Сътрудници на списанието са Асен Златаров, Петър Бичев, Никола Стоянов, Никола Арнаудов, Наум Николов, Васил Радев, Порфирий Бахметиев, Иван Буреш и Методий Попов. След 1930 г. в редакцията на списанието се появява разцепление, породено от недоразумения, в резултат на което започва да излиза списание „Природа и наука“.[1][2][3]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]В списанието се публикуват разнообразни, интересни и полезни статии от областта на естествените науки – биология, зоология, ботаника, физиология, физика, химия, минералогия, техника, етнография, геология, палеонтология. В първите години статиите са предимно преводни, като впоследствие се набляга на оригиналните изследвания.[2][3]
Задачата, която си създава списанието е да разпространява научни, положителни и здрави познания с цел:
- да се създаде възглед за целокупната природа, като представя отбрани статии от всички области на природните науки
- да представя всички научни открития и тяхното практично приложение
- да разкрива природните богатства на България
- да дава полезни естествонаучни, исторически и етнографски сведения[2][3]
Отпечатване
[редактиране | редактиране на кода]През годините списанието се отпечатва в няколко печатници – „Придворна на Бр. Прошекови“, „Ив. Г. Говедаров“, печатница на „Либералний клуб“, „Янко С. Ковачев“, „Ст. Атанасов“, „К. Г. Чинков“, „П. М. Базайтов“, „Хр. Г. Данов“, „Т. Пеев“, „Витоша“, „Просвещение“, „С. М. Стайков“, „Франклин“, „Художник“, „Графика“, „Гр. Ив. Гавазов“, „Полиграфия“ и „Д. Провадалиев“.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Христова, Велиана. Странният юбилей на списание „Природа“ // в. „Дума“, 7 януари 2014. Посетен на 20.04.2015.
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3573 – 3574.
- ↑ а б в г д Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 179.
