Направо към съдържанието

Радка Денемаркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радка Денемаркова
Радка Денемаркова, 2011 г.
Радка Денемаркова, 2011 г.
Родена14 март 1968 г. (56 г.)
Професияписател, драматург, сценарист, преводач
Националност Чехия
Активен период1998 –
Жанрдрама, биография, документалистика
ДецаЕстер, Яну
Уебсайтdenemarkova.eu/cs/
Радка Денемаркова в Общомедия

Радка Денемаркова (на чешки: Radka Denemarková) е чешка сценаристка, драматург, литературна историчка, публицистка, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, биография и документалистика.

Тя е единствената чешка писателка, която е получавала награда „Магнезия Литера“ 4 пъти (в различни категории – за проза, нехудожествена литература, превод и книга на годината).

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Иметому е родена на 14 март 1968 г. в Кутна Хора, Чехословакия. Следва германистика и бохемистика във Факултета по изкуства на Карловия университет. Получава докторска степен през 1997 г. с дисертация на тема „Семиотични проблеми на драматизацията. Интерсемиотичен превод на примери за чешки драматизации от 20-и век. Проблемът за интертекстуалността“. След дипломирането си работи като литературен историк и научен сътрудник в Института за чешка литература на Академията на науките на Чешката република. После работи като сценарист и драматург в театър „Na zabradli“ (На балюстрадата).

Първата ѝ книга „Sám sobě nepřítelem“ (Враг на себе си) е издадена през 1998 г. и е за чешкия театрален и филмов режисьор Евалд Шорм. През 2004 г. се посвещава на писателската си кариера.

През 2006 г. е издаден романа ѝ „Пари от Хитлер : лятна мозайка“. Сюжетът третира историческите събития свързани със съдбата на „судетските немци“, два милиона и половина жители на Чехословакия, които са репресирани и насилствено изселени в Германия в първите месеци след Втората световна война заради сътрудничество с нацистите през войната. Те са лишени от имоти, напускат Чехословакия за 48 часа, като вместо с жълти еврейски звезди, са белязани с пречупени кръстове, а патриотизмът е обявен като основен мотив на тази кампания. Романът получава най-важната награда на чешката литературна сцена – „Магнезия Литера“ в категорията най-добра проза на 2007 г.

През 2008 г. е публикувана монографията ѝ за видния чешки театрален режисьор Петр Лебъл, с когото е работила в Театъра на балюстрадата и който извършва самоубийство през 1999 г. Книгата получава наградата „Магнезия Литера“ в категорията публицистика за 2009 г.

В периода 2009 – 2014 г. преподава творческо писане в Литературната академия „Йозеф Шкворецки“.

Радка Денемаркова е сценарист на няколко документални филма, представени от чешката телевизия. Освен това превежда произведения на творци като Бертолт Брехт, Елизабет Хауптман, Томас Бернхард и Франц Ксавер Крьоц.

В началото на 2011 г. отново получава наградата „Магнезия Литера“, но в категорията публицистика за превод на романа „Разлюлян дъх“ (Atemschaukel) на писателката Херта Мюлер – носителка на Нобелова награда за литература за 2009 година.

През 2014 г. е издаден романът ѝ „Принос към историята на радостта“, който представя живота на три жени. Сюжетът е смесица от детективска история за изнасилване, есе и подигравателно комично обвинение към мъжката мания за женското тяло.

През 2018 г. е издаден романът ѝ „Hodiny z olova“ (Часовник от олово). Обширният ѝ роман е вдъхновен от престоя на авторката в Китай. Той представя съдбата на няколко семейства от различни поколения от европейските страни и социални класи – чешки бизнесмен, съпруга и дъщеря му, руски дипломат, френски писател, студент по калиграфия, готвач и други. Те са отишли в Китай, за да изчистят живота си, но техният свят продължава да се разпада и те търсят своето бъдеще. Книгата получава престижната награда „Магнезия Литера“ за „книга на годината 2019“.

Творческият ѝ мироглед е тясно съчетание от литературната и театралната област. Та се интересува от интересни конкретни човешки съдби, обвързани с исторически фон и политически обстоятелства. Историите ѝ са груби, засягащи незаздравели рани, незабравени жестокости и неотмъстени неправди. Творбите ѝ са преведени на повече от 20 езика по света.

Тя публикува статии за чешки и германски медии, включително за „Souvislosti“, „Tvar“, „Česká literatura“, „Respekt“ и „Die Welt“. Участва многократно в чуждестранни литературни фестивали и панаири на книги в Германия, САЩ, Испания, Мексико, Швейцария, Австрия, Франция, Колумбия и много други страни.

Участва в много писателски резиденции през 2007 г. е стипендиантка във Висбаден, през 2008 г. в Берлин, през 2010 г. в Грац, през 2011 г. на остров Узедом (награда на германските литературни критици), през 2014 г. в Шкоцян, Словения, и през 2015 г. в Кремс.

През 2017 г. е удостоена със званието „почетен писател“ на град Грац, Австрия.

Радка Денемаркова живее със семейството си в Прага.

  • Evald Schorm – Sám sobě nepřítelem (1998)
  • A já pořád kdo to tluče (2005)
  • Peníze od Hitlera (2006)
    Пари от Хитлер : лятна мозайка, изд. МД „Елиас Канети“ Русе (2013), прев. Йорданка Трифонова
  • Smrt nebudeš se báti aneb příběh Petra Lébla (2008) – документален роман
  • Kobold. Přebytky něhy & přebytky lidí (2011)
  • Spací vady (2012) – театрална пиеса
  • Příspěvek k dějinám radosti (2014)
    Принос към историята на радостта, изд.: „Наука и изкуство“, София (2019), прев. Йорданка Трифонова
  • MY 2 / 2 Of us (2014) – романизация на филма
  • Hodiny z olova (2018)
  • 2005 Tri strázníci – документален тв филм, сценарий
  • 2014 My 2
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Radka Denemarková в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​