Ред Бул Еър Рейс

Ред Бул Еър Рейс
	Ред Бул Еър Рейс
	Шампионът за 2006 година, Кърби Чамблис, изпълнява маневра в Пърт, Австралия.
Вид спорт	Самолетни спортове
Основан	2003
Брой отбори	7 отбора и 13 пилота
Наст. победител	Пол Боном
Уебсайт	Red Bull Air Race
	Ред Бул Еър Рейс в Общомедия

Ред Бул Еър Рейс (на английски: Red Bull Air Race) е международно състезание за самолети. Първото му издание се провежда през 2003 г. на два етапа (кръга) – в Целтвег в Австрия и в Будапеща, Унгария.

С появяването на Ред Бул Еър Рейс възниква и нова спортна дисциплина – авиослалом – динамично пилотиране, целта на което се състои в преминаване по сложно въздушно трасе с препятствия за минимално време. Пилотите изпълняват зададена полетна програма индивидуално, един след друг, изпълнявайки остри завои и минавайки през двойки специално конструирани пилони с височина 20 m, наречени „въздушни врати“. В състезанието се използват едни от най-леките, маневрени и прецизно управляеми самолети, обаче ключовите фактори, определящи победителя в Ред Бул Еър Рейс, са издръжливостта и майсторството на пилотите.

Организаторите на състезанието отменят всички събития, предвидени за 2011, 2012 и 2013 години, с цел повишаване на безопасността и подобряване на организацията. След това тригодишно прекъсване, състезанието се възобновява през 2014 г., като в периода между февруари и ноември са планирани осем етапа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за състезанието се заражда в компанията, произвеждаща напитката „Red Bull“, през 2001 г. Проектът има за цел да организира нов, зрелищен шампионат за самолети, в който да се състезават най-добрите пилоти и самолетни акробати в света.

Точкова система[редактиране | редактиране на кода]

Точките за първото място са 6 и по низходящ ред слизат до 1 за шестото място.

Самолети[редактиране | редактиране на кода]

Състезателите използват високоефективни акробатични витлови самолети като Zivko Edge 540, MXS-R и Corvus Racer 540, оборудвани с двигатели Lycoming с мощност 260 kW. Всички самолети трябва да са с размах на крилете по-малко от 7,6 m и максимална скорост между 406 и 426 km/h.

Състезателите могат да настройват („тунинговат“) своите самолети за подобряване на качествата им. Такава настройка, въпреки че често се прави в моторните спортове, е строго ограничена по обхват с оглед безопасността.

Всеки самолет е снабден с електронен акселерометър. Той предава данните за времето и скоростта, които се показват и на зрителите на големи екрани.

Сезони[редактиране | редактиране на кода]

Сезон 2003 – 3 пилота, 2 етапа (в Австрия и Унгария), първи сезон на състезанието.
Сезон 2004 – 8 пилота, 3 етапа.
Сезон 2005 – 10 пилота, 7 етапа; първи официален шампионат.
Сезон 2006 – 11 пилота, 8 етапа.
Сезон 2007 – 13 пилота, 10 етапа.
Сезон 2008 – 12 пилота, 8 етапа.
Сезон 2009 – 15 пилота, 6 етапа.
Сезон 2010 – 15 пилота, 8 етапа.
2011-2013 Не се провежда
Сезон 2014 – 12 пилота, 8 етапа.
Сезон 2015 – 12 пилота, 8 етапа.
Сезон 2016 – 12 пилота, 8 етапа.
Сезон 2017 – 12 пилота, 8 етапа.

Шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Майсторски клас[редактиране | редактиране на кода]

Година	Шампион
2003	Петер Бешеней (Péter Besenyei)
2004	Кърби Чамблис (Kirby Chambliss)
2005	Майк Манголд (Mike Mangold)
2006	Кърби Чамблис (Kirby Chambliss)
2007	Майк Манголд (Mike Mangold)
2008	Ханес Арх (Hannes Arch)
2009	Пол Боном (Paul Bonhomme)
2010	Пол Боном (Paul Bonhomme)
2011-2013 Не се провежда
2014	Найджъл Ламб (Nigel Lamb)
2015	Пол Бонхом (Paul Bonhomme)
2016	Матиас Долдерер (Matthias Dolderer)
2017	Йошихиде Муроя (Yoshihide Muroya)
2018

Клас Challenger[редактиране | редактиране на кода]

Година	шампион	Ръководител на точки
2014	Петър Кофщайн (Petr Kopfstein)	Франсоа Ле Вот (François Le Vot)
2015	Микаел Браге (Mikaël Brageot)	Микаел Браге (Mikaël Brageot)
2016	лориан Бергер (Florian Bergér)	лориан Бергер (Florian Bergér)
2017	лориан Бергер (Florian Bergér)	лориан Бергер (Florian Bergér)
2018