Направо към съдържанието

Родолфо Гучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родолфо Гучи
Rudolfo Gucci
Други именаМаурицио Д'Анкона
Роден
Починал
15 май 1983 г. (70 г.)
Националност Италия
РодителиГучо Гучи и Аида Кривели
Брачен партньорСандра Равел
ДецаМаурицио Гучи
Уебсайт
Родолфо Гучи в Общомедия

Родòлфо Гучи (на италиански: Rudolfo Gucci), известен със сценичното име Маурѝцио Д'Анкòна (Maurizio D'Ancora; 16 юли 1912, Флоренция, Италия15 май 1983, Милано, пак там), е италиански актьор и предприемач.

Роден е във Флоренция като син на Аида Калвели и Гучо Гучи,[1] основател на едноименната модна къща. Има четирима братя и една сестра.

Родолфо е открит от датския филмов режисьор Алфред Линд в търсене на ново лице за мъжката роля в немия филм „Момичетата, не се шегувайте“ (Ragazze non scherzate) до филмовата дива Леда Глория. Марио Камерини през 1929 г. го избира за филма „Релси“ (Rotaie), заснет и пуснат като ням филм и през 1931 г. е разпространен отново, този път озвучен, което е началото на успешна кариера за Гучи като актьор.[2] Той използва сценичното име Маурицио Д'Анкона.

Гучи се посвещава на актьорската кариера до края на Втората световна война, оставайки свързан с киното само като колекционер: колекционира откъси от документални филми, посветени на Хитлер и Мусолини, създавайки свои собствени колажи.[3]

През 1944 г. се жени за актрисата от швейцарско-немски произход Сандра Равел (16 януари 1910 – 13 август 1954) във Венеция, с която се запознава по време на снимките на филма „На тъмно заедно“ (Al buio insieme).[4][5] На 26 септември 1948 г. се ражда единственото им дете Маурицио, кръстен на сценичното име на баща му.[4] През 1952 г. Родолфо и братята му Алдо и Васко отиват в Ню Йорк, за да открият първия магазин на Гучи извън Италия, само две седмици преди смъртта на баща им.[1] след което Родолфо се връща към семейния бизнес. През 1967 г. той създава шала „Гучи Флора“ за Грейс Кели.[5]

След смъртта на брат им Васко през 1974 г. Родолфо и Алдо разделят бизнеса. Децата на Алдо обаче смятат, че Родолфо не е допринесъл достатъчно за растежа на компанията. В опита си да увеличи печалбите Алдо създава дъщерна компания за парфюми, като получава 80% от имуществото си за себе си и за трите си деца. Това съперничество в крайна сметка се превръща в семейна вражда.[6]

Родолфо Гучи умира в Милано през 1983 г. на 70-годишна възраст[7] След смъртта му неговият син Маурицио Гучи наследява мажоритарния дял в компанията и става неин най-голям акционер.

Културно наследство

[редактиране | редактиране на кода]

Във филма на Ридли Скот от 2021 г.Домът на Гучи“ за семейство Гучи Маурицио Д'Анкора е изигран от Джереми Айрънс.[8]

  1. а б GUCCIO GUCCI // Архивиран от оригинала на 2018-03-16. Посетен на 2022-8-2.
  2. The Folklore of Consensus: Theatricality in the Italian Cinema, 1930–1943. SUNY Press. ISBN 9780791438039. с. 182.
  3. «È morto Gucci, re della moda» La Stampa del 16 maggio 1983
  4. а б The House of Gucci: A Sensational Story of Murder, Madness, Glamour, and Greed. Harper Collins, 2012-05-08. ISBN 978-0-06-222267-1. с. 16.
  5. а б Guccio Gucci // Посетен на 2022-8-2.
  6. PrimeTime: Gucci, Glamour and Greed // Посетен на 2022-8-2.
  7. Rodolfo Gucci Is Dead at 71; Brother in Leather Goods Firm (Published 1983) // 1983-05-16.
  8. House of Gucci Cast vs. Real Life // Посетен на 2022-8-2.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maurizio D'Ancona в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​