Направо към съдържанието

Розе Ауслендер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Розе Ауслендер
Rose Ausländer
Розе Ауслендер (1931)
Розе Ауслендер (1931)
Родена11 май 1901 г.
Починала3 януари 1988 г. (86 г.)
Националност Австрия
Активен период1921-1986
Направлениеекспресионизъм
нова вещественост
СъпругИгнац Ауслендер (1923 – 1931)
Подпис
Розе Ауслендер в Общомедия

Розе Ауслендер (на немски: Rose Ausländer), с имена Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer), е германска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (днес в Украйна) в семейство на юрист.

Розе Ауслендер (1914)

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в Черновицкия университет, а през 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редакторка, секретарка и банкова служителка.

През 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.

Розе Ауслендер (1918)

През 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.

Старият университет в Чернивци

Последните 2 десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.

Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ [1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).

От 1978 г. поетесата е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

  • Der Regenbogen, Gedichte, 1939
  • Blinder Sommer, Gedichte, 1965
  • Inventar, Gedichte, 1972
  • Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
  • 36 Gerechte, Gedichte, 1975
  • Andere Zeichen, Gedichte, 1975
  • Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
  • Noch ist Raum, Gedichte, 1976
  • Doppelspiel, Gedichte, 1977
  • Es ist alles anders, Gedichte, 1977
  • Mutterland, Gedichte, 1978
  • Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
  • Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
  • Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
„Има още пространство“ (1976)
  • Einverständnis, Gedichte, 1980
  • Nacht, Gedichte, 1981
  • Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
  • Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
  • Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
  • Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
  • Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
  • Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
  • So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
  • Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
  • Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
  • Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
  • Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
  • Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
Посмъртни издания
  • Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
  • Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
  • Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
„Стихотворения“
(2001)
  • Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
  • Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
  • Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
  • Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
  • Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
  • Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
  • Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
  • Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
  • Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
  • Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
  • Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
  • The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
  • Gedichte, 2001
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.