Направо към съдържанието

Русел дьо Байол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Русел дьо Байол
Roussel de Bailleul
Роден
Починал
1078 г.

Русел дьо Байол (Roussel de Bailleul, Roscelin, Roskelin de Baieul), нормански авантюрист и военен наемник, служил във византийската армия по времето на император Роман IV Диоген. Наричан от ромеите Франгопул (на гръцки: Φραγγόπουλος, букв. Франкския син). Анна Комнина го споменава, като Урселий (на гръцки: Ούρσέλιος).[1]

Известен за историографията с опита си да създаде независима франко-норманска държава на територията на Византийската империя[2].

На византийска служба

[редактиране | редактиране на кода]

Липсват преки доказателства Дьо Байол да е участвал във Варяжкия отряд[3]. В „Алексиада“ е описван като съратник на Робер Гискар в конфликтите му със сарацините в Южна Италия и по-късно като предводител на византийски франкски наемнически войски в Мала Азия. Той отказва да участва в разгрома при Манцикерт, но е оставен на поста си и е пратен на военен поход срещу селджуките в Галатия.

През 1073 г. той се възползва от случая и обявява независимо княжество със столица Ангора, по подобие на другите нормани в Южна Италия. Служили на василевса, норманите пожелават богатствата на намиращата се в упадък империя за себе си.

Кесарят Йоан Дука, брат на императора Константин X Дука, е изпратен срещу бунтовника Русел, но е разгромен, преследван и обсаден в Скутари. Градът срещу Константинопол е завзет и опожарен от Дьо Байол. В крайна сметка размирникът е прогонен от селджуките, които се възползвали от конфликта и заграбили част от византийските територии, които Русел успял да завладее. Последният бяга в Амасия, където е популярен и е обявен за градски управител. По-късно е предаден от същите тези амасияни и е затворен в Константинопол.

Последни години и смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Освободен е през 1074 г. и хвърлен срещу разбунтувалия се стратег Никифор Вотаниат, когото безусловно побеждава. Въпреки че тази кампания е предложена на Русел като последен шанс за реабилитация пред короната, той отново променя ориентацията си. Неконформист до последно, той мечтае за собствена норманска династия с короната на Византия. Отново е победен от селджушки войски при Никомедия и е предаден на Алексий I Комнин.

Русел дьо Байол е изтезаван и екзекутиран в Константинопол през 1077 г.

Наемнически боен отряд във Византия, илюстрация към популярна книга от 19 век
  1. Анна Комнин, Алексиада, кн. II, 1 ( ГИБИ VIII 1972, с. 26); Налага се етимологичният паралел с гръко-латинския корен на думата „Ursus“ – мечка. В творбата си, Анна представя Русел като жесток тиранин.
  2. Ришар 2005, стр. 23
  3. Tagma ton Varangion, Τάγμα των Βαραγγίων

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]