Саранци
| Саранци | |
 Центърът на Саранци с Подбалканския път, минаващ през него | |
  Саранци  Саранци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 368 души[1] (15 март 2024 г.) 42,6 души/km² |
| Землище | 8,651 km² |
| Надм. височина | 643 m |
| Пощ. код | 2120 |
| Тел. код | 07157 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 65419 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Горна Малина Ангел Жиланов (независим политик; 2015) |
Саранци е село в Западна България. То се намира на 5 km от с. Макоцево в община Горна Малина, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Саранци се намира в планински район, в централната част на Западна България, на надморска височина от 664 m. В климатично отношение районът попада в област с умереноконтинентално климатично влияние. Отличава се с умерено топло лято и сравнително хладна зима. Средната януарска температура е -1,8 °С, а средната юлска е 18 °С.
Селото е на 37 km североизточно от София и има жп гара на Подбалканската линия Карлово-София, отдалечена на 2 km от самото село.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Ташкесен. Настоящото име произлиза от турската дума saranci – човек който тъче килими от памук, но също означава саран, т.е. обсада. Традиционен занаят е каменоделството, което е известно в региона и се развива в специфичен сарански стил в изработката на оброчни и надгробни каменни кръстове.[2]
По време на Руско-турската война руските войници минават през с. Саранци. Тук се води важната за развоя на войната и последвалото освобождение на град София битка при Ташкесен.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото е благоустроено, с добре поддържана инфраструктура. Изградени са водоснабдителна, електропреносна и съобщителна мрежи. Липсва обаче канализационна мрежа. В него функционират читалище „Пробуда“, магазини и заведения за хранене и развлечение.
В село Саранци има 3 паметника.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Саранци е наречена улица в кварталите „Васил Левски“ и „Христо Ботев“ в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 367, 369.
| |||||
