Свети Йосиф (колеж в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

Свети Йосиф
Информация
СедалищеПловдивБългария
Основаване1899
ОснователОбществото на Св. Йосиф на Явлението
Закриване1948
Виддевически католически колеж
ПатронЙосиф Обручник
Карта Местоположение
Свети Йосиф в Общомедия

Френският колеж „Свети Йосиф“ е девическо католическо училище в Пловдив, съществувало в края на XIX и първата половина на XX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на колежа и параклиса „Свети Йосиф
Ученички в класа по философия пред паметника на св. Йосиф в двора на колежa, 20 март 1930 г.
Свидетелство издадено на Луиза Хаджиева от Основно училище „Свети Йосиф“ в Пловдив през 1933 г.

Девическата конгрегация Св. Йосиф на Явлението е основана на 25 декември 1832 г. в Гаяк (Южна Франция) от Емили дьо Виалар (1797 – 1856), която става една от най-известните представителки на френското католическо мисионерство през ХIХ в.

Първоначално целта на новосъздадената религиозна общност е да подпомага бедни и изоставени деца, но от 1835 г. се отдава на мисионерска дейност извън Франция. През 1866 г. В Пловдив идват монахини-йосифинки, които основават девическото училище „Св. Йосиф“. Първата директорка е сестра Евгени Лорес. В навечерието на Освобождението в него учат по около 50 момичета, които освен общото образование получават и отлична подготовка по френски език.[1]

Успенският образователен модел изпитан в колежа „Св. Августин“ е възприет и следван от йосифинките, които през 1899 г. създават девическия колеж „Св. Йосиф“. Колежът започва с 8 монахини преподавателки и 150 ученички, някои от които са на пансион. Първата директорка е сестра Мари Бенард. В навечерието на Балканската война преподавателките вече са 15, а броят на ученичките надхвърля 300. Учебното заведение е признато от Министерството на народното просвещение, а образователната и възпитателната му дейност се характеризират със същите предимства, с които се слави и мъжкият колеж.

Сградата на френския девически колеж „Свети Йосиф“ е построена през 1899 г. по проект на Георги Фингов и Вълко Вълкович. За външната украса на сградата са използвани лизени – елементите на ъглите на сградата и обрамчване на прозорците. След земетресението през 1928 г. арх. Камен Петков ремонтира сградата и надстроява трети етаж. Релефната украса на фасадата на сградата е в стил сецесион[2].

По време на и Балканската война[3] и Първата световна война в колежа е настанена военна болница. Монахините от обществото на Св. Йосиф на Явлението в продължение на 26 месеца безвъзмездно изпълняват ролята на милосърдни сестри. [1]

През 1927 г. девическото училище „Св. Йосиф“ е слято с колежа. След тази година колежът приема до около 400 ученички годишно от детското отделение до осмия гимназиален клас. По-голямата част от ученичките са настанени на пансион. През 1931 г. в гимназиалните класове има 94 ученички, от които 61 българки, 14 еврейки, 8 гъркини, 4 арменки и по две италианки, рускини и туркини. В двора на колежа е била издигната статуя на Свети Йосиф с Младенеца.

Колежът е затворен през 1948 г. след национализиране на сградата и въвеждане на високи такси от новата власт.

Днес сградата се използва от Филиала на Техническия университет, преди това е използвана от Медицинския институт.

Сградата днес се използва от Техническия университет

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]