Серен диоксид
Серен диоксид | |
Свойства | |
---|---|
Формула | SO2 |
Моларна маса | 64,066 g mol−1 |
Плътност | 2,6288 kg m−3 |
Вискозитет | 12,82 μPa·s |
Точка на топене | −72 °C |
Точка на кипене | −10 °C |
Парно налягане | 237,2 kPa |
Разтворимост във вода | 94 g/L |
pKa | 1,81 |
pKb | 12,19 |
Диполен момент | 1,62 D |
Термохимия | |
Стандартна енталпия на образуване | −296,9 kJ/mol (газ) |
Стандартна моларна ентропия | 248,223 J K−1 mol−1 |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
LD50 | 2520 ppm |
Идентификатори | |
CAS номер | 7446-09-5 |
PubChem | 1119 |
ChemSpider | 1087 |
Номер на ЕК | 231-195-2 |
Номер на ООН | 1079, 2037 |
DrugBank | DB16426 |
KEGG | D05961 |
MeSH | Sulfur+dioxide |
ChEBI | 18422 |
ChEMBL | 1235997 |
RTECS | WS4550000 |
SMILES | O=S=O |
InChI | 1S/O2S/c1-3-2 1/O2S/c1-3-2 |
InChI ключ | RAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYSA-N RAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYAT |
Beilstein | 3535237 |
UNII | 0UZA3422Q4 |
Gmelin | 1443 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Серен диоксид в Общомедия |
Серният диоксид (SO2) е безцветен газ с остра, задушлива миризма.
Получава се при горене на сяра, метални сулфиди или сероводород. Силен редуктор, особено във воден разтвор. Разтваря се във вода и дава хидрат на газа, като разтворът се отнася като киселина (серниста киселина). Използва се за производството на SO3 за получаване на сярна киселина. Уврежда озоновия слой.
Серният диоксид реагира с основни хидроксиди до получаването на сулфитни соли:
SO2 + 2 NaOH → Na2SO3 + H2O
При включването на сяра с оксидационно състояние +4, серният диоксид става редуктор. Той се окислява от халогени, при което се получават сулфурилхалиди, като например сулфурилхлорид:
SO2 + Cl2 → SO2Cl2
Серният диоксид реагира с безцветния газ сероводород до получаването на сяра и вода. Процесът се използва в лабораторни условия за получаване на сяра и се нарича метод на Клаус:
SO2 + 2 H2S → 3 S + 2 H2O
Серният диоксид, може да се свързва с метални йони като лиганд, образувайки комплекси от метален серен диоксид.[1]
Получаване
[редактиране | редактиране на кода]Серен диоксид може да бъде получен при горенето на сяра:
S + O2 → SO2
Пълното горене на сероводород също води до получаването на серен диоксид:
2 H2S + 3 O2 → 2 H2O + 2 SO2
Окислителното пържене на пирит (FeS2),[2] сфалерит (ZnS) и цинобър (HgS) води до получаването на серен диоксид:
4 FeS2 + 11 O2 → Fe2O3 2 + 8 SO2
2 ZnS + 3 O2 → 2 ZnO + 2 SO2
HgS + O2 → Hg + SO2
Серният диоксид е вторичен продукт при производството на цимент от калциев силикат. CaSO4 се нагрява с кокс и пясък в този процес:
2 CaSO4 + 2 SiO2 + C → 2 + 2 CaSiO3 + SO2 + CO2
Въздействието на нагорещата сярна киселина върху медни стружки произвежда серен диоксид.
Cu (а) + 2 H2SO4 (AQ) → CuSO4 (AQ) + SO2 (ж) + 2 H2O (L)
Може да се приготвя и чрез натриев метабисулфит:
H2SO4 (AQ) + Na2S2O5 (AQ) → 2 SO2 (ж) + Na2SO4 (а) + H2O (L)
Това е екзотермична реакция.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan. Chemistry of the Elements. 2. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 978-0-08-037941-8.
- ↑ Müller, Hermann. Sulfur Dioxide // DOI:10.1002/14356007.a25_569.