Славчо Петров
| Славчо Петров | |
| български майстор сладкар | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | след 1992 г.
|
Славчо Петров е български майстор-сладкар в кухнята на царското семейство в периода 1940 – 1946 г.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 8 март 1918 г. в царибродското село Славиня[2] в Царство България. Част от землището на селото е отстъпено на Княжество Сърбия още през 1878 г. [3] Славиня и други съседни села от Царибродска околия попадат изцяло в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1920 г.
Тежкото материално положение в семейството принуждават Петров още като дете да замине за Пирот в търсене на работа. Става помощник на местен сладкар на име Лазар Чирич. На 13-годишна възраст загубва родителите и сестра си и от Пирот се преселва в Белград. Там Петров започва работа в по-големи сладкарници. Заради сантиментални чувства, породени от произхода му[2], решава да напусне Кралство Югославия и избягва през границата, за да се установи в Царство България през 1937 г.[4]
Първата му работа в София е в сладкарница „Охрид“ намираща се на бул. „Дондуков“[4]. Съдържателят ѝ Климент Пасков, македонски бежанец[5], остава доволен от Петров и го насърчава да участва в изложби за сладкарски произведения. На такова събитие към него интерес проявява фирмата „Савоя“, придворен доставчик на сладкарски изделия. От собственика ѝ Петров научава, че мястото на майстор-сладкар в царската кухня е овакантено. Явява се на конкурс за поста и го печели с изработка на сладкарски шедьовър във формата на корона. Печен крем с мляко е сред известните рецепти на майстор-сладкар Петров.[1]
Неговата служба в двореца го среща със земляка му Нацко Сотиров от съседното царибродско с. Каменица, който тогава е главен готвач на цар Борис III[6], а по-късно автор на кулинарни книги.[7] Петров се изявява и като художник, и запечатва върху картина образа на покойния монарх от дните на неговото поклонение през 1943 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Панайотов, Филип България 20 век: Алманах, Книгоиздателска къща „Труд“, София 1999, стр. 918
- ↑ а б Колева, Йорданка Един цар сред народа. Спомени за цар Борис III, София 1993, стр. 73
- ↑ Бугарчева, Елена, Зидарова, Людмила Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, стр. 14, 46.
- ↑ а б Колева, Йорданка Един цар сред народа. Спомени за цар Борис III, София 1993, стр. 74
- ↑ Агенция и Радио „Фокус“ представят книгата и музикалния диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ – О, Добруджански край – 12
- ↑ Колева, Йорданка Един цар сред народа. Спомени за цар Борис III, София 1993, стр. 78
- ↑ COBISS – Кооперирана онлайн библиографска система и услуги[неработеща препратка]
- ↑ Колева, Йорданка Един цар сред народа. Спомени за цар Борис III, София 1993, стр. 84