Голем: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:04, 1 май 2020

Тази статия е за съществото от еврейския фолклор. За последния властел на Арбанон вижте Голем (Круя).

Го̀лем е същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху хартия и поставянето ѝ в устата му (срв. Стена на плача), или изписването на магически символ на челото му. Неговата „мисия“ е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча (вж. сходна функция у хаитянските зомби, които също робуват и не притежават дар слово и собствена воля).

Най-известният голем в европейската култура е този от едноименния роман на австриеца Густав Майринк от 1915-а. В книгата се преразказва „реалната“ история на пражкия равин Юда Льов Бен Бецалел от 16 век, а именно как той сътворил с помощта на магията и алхимията Голем, за да има кой да брани еврейското гето от погроми, но станал свидетел на това как създанието се обърнало срещу онези, които трябвало да защитава (срв. „Франкенщайн“ на Мери Шели).

Що се отнася до етимологията – в Библията, по-точно Псалми 139:16, думата „gal'mi“ е употребена в смисъл на безформена маса, „суровина“ (в превода на български се чете „необразувано вещество“). На съвременен иврит „голем“ означава „глупак“.

Външни препратки

Вижте също

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{друго значение|съществото от еврейския фолклор|последния [[властел]] на [[Арбанон]]|Голем (Круя)}}
-[[Файл:golem.jpg|мини|200px|Кадър от „Голем“ на Карл Бьозе и Паул Вегенер ([[1920]])]]
+[[Файл:Prague-golem-reproduction.jpg|мини|200px|Репродукция на пражкия голем]]
 '''Го̀лем''' е същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно [[юдаизъм|юдейския]] фолклор. Вдъхването на живот у голема става чрез изписването на магически думи върху [[хартия]] и поставянето ѝ в устата му (срв. [[Стена на плача]]), или изписването на магически символ на челото му. Неговата „мисия“ е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча (вж. сходна функция у [[Хаити|хаитянските]] [[зомби]], които също робуват и не притежават дар слово и собствена воля).
 Най-известният голем в [[Европа|европейската]] култура е този от едноименния [[роман]] на [[Австрия|австриеца]] [[Густав Майринк]] от [[1915]]-а. В книгата се преразказва „реалната“ история на [[Прага|пражкия]] [[равин]] [[Юда Льов Бен Бецалел]] от [[16 век]], а именно как той сътворил с помощта на [[магия]]та и [[алхимия]]та Голем, за да има кой да брани [[евреи|еврейското]] [[гето]] от [[погром]]и, но станал свидетел на това как създанието се обърнало срещу онези, които трябвало да защитава (срв. „[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]“ на [[Мери Шели]]).
-Що се отнася до [[етимология]]та - в [[Библия]]та, по-точно ''Псалми'' ''139:16'', думата „gal'mi“ е употребена в смисъл на безформена маса, „суровина“ (в превода на [[български език|български]] се чете „необразувано вещество“). На съвременен [[иврит]] „голем“ означава „глупак“.
+Що се отнася до [[етимология]]та – в [[Библия]]та, по-точно ''Псалми'' ''139:16'', думата „gal'mi“ е употребена в смисъл на безформена маса, „суровина“ (в превода на [[български език|български]] се чете „необразувано вещество“). На съвременен [[иврит]] „голем“ означава „глупак“.
 == Външни препратки ==