Манифест за абдикация на цар Фердинанд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|\1]\] +\1, -==([^\s]*?)== +== \1 ==); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
| бележки =
| бележки =
}}
}}
'''„Манифест към българския народ“''' е документ за абдикация на цар [[Фердинанд I Български]], подписан на 3 октомври 1918 г. С подписването му царят доброволно се отказва от престола в полза на своя първороден син - цар [[Борис ІІІ]], поема историческата отговорност за въвличането на България в Първата световна война на страната на [[Централни сили|Централните сили]]. Манифестът е последният саморъчно изготвен от Фердинанд документ в качеството му на български цар.
'''„Манифест към българския народ“''' е документ за абдикация на цар [[Фердинанд I Български]], подписан на 3 октомври 1918 г. С подписването му царят доброволно се отказва от престола в полза на своя първороден син – цар [[Борис ІІІ]], поема историческата отговорност за въвличането на България в [[Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]]. Манифестът е последният саморъчно изготвен от Фердинанд документ в качеството му на български цар.


== Предистория ==
== Предистория ==
Абдикацията на българския цар е неписано условие от страна на [[Антанта]]та при преговорите за [[Солунско примирие|Солунското примирие]] след загубата на [[България в Първата световна война]]. На 1 октомври 1918 г. цар Фердинанд е информиран от българския представител при преговорите в [[Солун]] [[Андрей Ляпчев]] за искането на генерал Депре за неговата абдикация. След неуспешни опити на царя да склони генерал [[Александър Протогеров|Протогеров]] да извърши преврат и да продължи войната, на 2 октомври той приема ръководителите на политическите партии, с които обсъжда евентуална абдикация. На следващия ден вечерата царят приема на аудиенция министър-председателя [[Александър Малинов]], на която подписва Манифеста към българския народ за абдикация.<ref>Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 330 – 332.</ref>

Абдикацията на българския цар е неписано условие от страна на [[Антанта]]та при преговорите за [[Солунско примирие|Солунското примирие]] след загубата на [[България в Първата световна война]]. На 1 октомври 1918 г. цар Фердинанд е информиран от българския представител при преговорите в Солун [[Андрей Ляпчев]] за искането на генерал Депре за неговата абдикация. След неуспешни опити на царя да склони генерал [[Александър Протогеров|Протогеров]] да извърши преврат и да продължи войната, на 2 октомври той приема ръководителите на политическите партии, с които обсъжда евентуална абдикация. На следващия ден вечерата царят приема на аудиенция министър-председателя [[Александър Малинов]], на която подписва Манифеста към българския народ за абдикация.<ref>Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 330-332.</ref>


== Особености на документа ==
== Особености на документа ==
Хартията е ръчно отлята във фабрика Turkey Mill Kent в [[Кент]], [[Англия]]. Изработена е от памучни влакна и обработена с проклейка от животински произход. Текстът е изписан ръкописно с черно желязо-галово мастило. В горния ляв ъгъл, на първа страница е разположен релефен герб във формата на елипса и щит, обграден с орден [[Свети Александър (орден)|„Св. Александър“]] с голямо огърлие за заслуги на цар Фердинанд І и с корона. В щита – изправен коронован позлатен лъв на червен фон. Размерът на Манифеста е 25х20 см., а на герба е 3х1,5 см.
Хартията е ръчно отлята във фабрика ''Turkey Mill Kent'' в [[Кент]], [[Англия]]. Изработена е от памучни влакна и обработена с проклейка от животински произход. Текстът е изписан ръкописно с черно желязо-галово мастило. В горния ляв ъгъл, на първа страница е разположен релефен герб във формата на елипса и щит, обграден с орден [[Свети Александър (орден)|„Св. Александър“]] с голямо огърлие за заслуги на цар Фердинанд І и с корона. В щита – изправен коронован позлатен лъв на червен фон. Размерът на Манифеста е 25х20 cm, а на герба е 3х1,5 cm.


Документът е подписан от цар Фердинанд І и министър-председателя Александър Малинов на 3 октомври 1918 година.
Документът е подписан от цар Фердинанд І и министър-председателя Александър Малинов на 3 октомври 1918 година.

Манифестът се съхранява в [[Централен държавен архив]], ф. 3К, оп. 20, а.е 9, л. 1 – 2 със статут на уникален документ.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5086534&ilgid=12983910&aelgid=30413067 ЦДА, ф. 3К, оп. 20, а.е. 9, л. 1 – 2]</ref>

== Галерия ==
<gallery caption="Манифест за абдикация на цар Фердинанд" class="center">
Файл:BASA-3K-20-9-1-Manifesto for the abdication of Ferdinand I of Bulgaria.jpg |
Файл:BASA-3K-20-9-1a-Manifesto for the abdication of Ferdinand I of Bulgaria.jpg |
Файл:BASA-3K-20-9-2-Manifesto for the abdication of Ferdinand I of Bulgaria.jpg |
</gallery>

{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|Манифест за абдикация на цар Фердинанд}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|Манифест за абдикация на цар Фердинанд}}
{{Сродни проекти Общомедия|Category:BASA-CSA-3K-20-9}}
{{Сродни проекти край}}
{{Сродни проекти край}}
Манифестът се съхранява в [[Централен държавен архив]], ф. 3К, оп. 20, а.е 9, л. 1-2 със статут на уникален документ.<ref>[http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5086534&ilgid=12983910&aelgid=30413067 ЦДА, ф. 3К, оп. 20, а.е. 9, л. 1-2]</ref>



== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 11:06, 30 юни 2020

Манифест за абдикация на Цар Фердинад
„Манифестъ къмъ българския народъ“
АвторФердинанд I Български
Първо издание3 октомври 1918 г.
Оригинален езикбългарски
Жанрманифест
Манифест за абдикация на Цар Фердинад в Общомедия

„Манифест към българския народ“ е документ за абдикация на цар Фердинанд I Български, подписан на 3 октомври 1918 г. С подписването му царят доброволно се отказва от престола в полза на своя първороден син – цар Борис ІІІ, поема историческата отговорност за въвличането на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Манифестът е последният саморъчно изготвен от Фердинанд документ в качеството му на български цар.

Предистория

Абдикацията на българския цар е неписано условие от страна на Антантата при преговорите за Солунското примирие след загубата на България в Първата световна война. На 1 октомври 1918 г. цар Фердинанд е информиран от българския представител при преговорите в Солун Андрей Ляпчев за искането на генерал Депре за неговата абдикация. След неуспешни опити на царя да склони генерал Протогеров да извърши преврат и да продължи войната, на 2 октомври той приема ръководителите на политическите партии, с които обсъжда евентуална абдикация. На следващия ден вечерата царят приема на аудиенция министър-председателя Александър Малинов, на която подписва Манифеста към българския народ за абдикация.[1]

Особености на документа

Хартията е ръчно отлята във фабрика Turkey Mill Kent в Кент, Англия. Изработена е от памучни влакна и обработена с проклейка от животински произход. Текстът е изписан ръкописно с черно желязо-галово мастило. В горния ляв ъгъл, на първа страница е разположен релефен герб във формата на елипса и щит, обграден с орден „Св. Александър“ с голямо огърлие за заслуги на цар Фердинанд І и с корона. В щита – изправен коронован позлатен лъв на червен фон. Размерът на Манифеста е 25х20 cm, а на герба е 3х1,5 cm.

Документът е подписан от цар Фердинанд І и министър-председателя Александър Малинов на 3 октомври 1918 година.

Манифестът се съхранява в Централен държавен архив, ф. 3К, оп. 20, а.е 9, л. 1 – 2 със статут на уникален документ.[2]

Галерия

Открийте още информация за Манифест за абдикация на цар Фердинанд в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)

Бележки

  1. Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 330 – 332.
  2. ЦДА, ф. 3К, оп. 20, а.е. 9, л. 1 – 2