Трибунал: Разлика между версии
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т(а|о)\b +\1-р\2т\2) |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
== В България == |
== В България == |
||
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62- |
В [[история на България|историята на България]] най-типичния пример за извънреден съд (свързван [[семантика|семантично]] с трибунал) е тъй наречения [[Народен съд]]. На 30.09.1944 г. [[Правителство на България (62)|62-рото правителство на България]] на [[Отечествения фронт]] (дошло на власт в резултат от [[окупация]]та на страната от [[Червена армия|Червената армия]]) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на [[Никола Петков]] и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, ''Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея'' – в изпълнение на [[програма на Отечествения фронт|програмата на Отечествения фронт]]. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „[[Държавен вестник]]“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно. |
||
Не[[законност]]та на Народния съд се извежда от следното: |
Не[[законност]]та на Народния съд се извежда от следното: |
Версия от 15:51, 12 юли 2020
Трибунал е дума, с която се наричат някои видове съдилища. Значението ѝ е различно в различните езици.
Семантика
- На английски това е общото понятие за всички съдебни инстанции.
- На френски „трибунал“ е думата за „съд“.
- В Полша конституционният съд е наречен „Конституционен трибунал“.
- Съдът на инквизицията се е наричал трибунал.
В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища.
История
Революционен трибунал
„Революционен трибунал“ (на френски: Haute Cour de Justice) по време на Френската революция, Октомврийската революция и Гражданската война в Русия е извънреден съд, работещ „по законите на революцията“, тоест – както решат „съдиите“, без де се съобразяват с кодифицирани общоприети правни норми. Оттогава това е нарицателно за съд, който се опира на сила и произвол, а не на правните норми, които ако ги има са с обратна сила.
Не всеки трибунал или извънреден съд в историята е незаконен.
В България
В историята на България най-типичния пример за извънреден съд (свързван семантично с трибунал) е тъй наречения Народен съд. На 30.09.1944 г. 62-рото правителство на България на Отечествения фронт (дошло на власт в резултат от окупацията на страната от Червената армия) приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП (к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – в изпълнение на програмата на Отечествения фронт. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ на 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Незаконността на Народния съд се извежда от следното:
- Липсва правно основание по смисъла на позитивното право за създаване на този извънреден съд, и съответно за провеждането на наказателен процес, осъждането на „виновниците“ и изпълнението на смъртните им присъди издадени от този „съд“. В този смисъл, всичко извършено де факто от „трибунала“ е де юре престъпно;
- Материалният наказателен „закон“ въз основа на който са издадени присъдите на „виновниците“, не е закон като акт на Народното събрание (законодателния орган), а подзаконов нормативен акт. Не само наредбата, но и евентуален наказателен закон според основния принцип в пеналистиката Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali в случая поради обратната си сила, са незаконни;
- Случаят касае не наказателна отговорност за криминални деяния, а за политически, т.е. за изпълнително-разпоредителни действия и актове на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност, и в съответствие с установения в страната конституционен и правов ред.
Съгласно настоящата Конституция на Република България, извънредни съдилища не се допускат[1].