Югославяни (народ): Разлика между версии
м интервал вместо запетая в големи числа |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Етническа група |
{{Етническа група |
||
| група = Югославяни |
| група = Югославяни |
||
| картинка = |
|||
| текст = |
|||
| брой = около 500 000 |
| брой = около 500 000 |
||
| място1 = {{USA}} |
|||
| по_места = {{USA}}: 351 040 (2006)<br>{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br>{{Словения}}: 527 (2002)<br>{{Хърватия}}: 176 (2001)<ref>[https://www.dzs.hr/Hrv/censuses/census2011/results/htm/H01_01_05/H01_01_05.html www.dzs.hr]</ref><br>{{Аржентина}}: 60 000 – 80 000 (2005) |
|||
| брой1 = 351 040 |
|||
| ⚫ | |||
| място2 = {{Сърбия}} |
|||
| брой2 = 80 721 |
|||
| място3 = {{Канада}} |
|||
| брой3 = 65 305 |
|||
| място4 = {{nobr|{{Черна Гора}}}} |
|||
| брой4 = 1860 |
|||
| място5 = {{Словения}} |
|||
| брой5 = 527 |
|||
| място6 = {{Хърватия}} |
|||
| брой6 = 176 |
|||
| източник6 = <ref>[https://www.dzs.hr/Hrv/censuses/census2011/results/htm/H01_01_05/H01_01_05.html www.dzs.hr]</ref> |
|||
| място7 = {{Аржентина}} |
|||
| брой7 = 60 000 – 80 000 |
|||
| ⚫ | |||
| религии = главно [[православие]] |
| религии = главно [[православие]] |
||
| сродни = [[Индо-европейци]] |
| сродни = [[Индо-европейци]] |
||
Версия от 09:33, 3 февруари 2021
| Югославяни | |
| Общ брой | около 500 000 |
|---|---|
| По места | Югославия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, Германия, САЩ |
| Език | сърбохърватски македонска литературна норма |
| Религия | главно православие |
| Сродни групи | Индо-европейци |
| Югославяни в Общомедия | |
Югославяните са така нареченият „седми народ“ на Титова Югославия.
През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия – югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 г., когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации – сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.
На преброявантето на населението през 1981 г. най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 – в Централна Сърбия.