Еникьой (вилает Одрин): Разлика между версии
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}} |
м + източник |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
В периода на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]] г. част от населението се преселва, подгонено от насилията на османские власти в [[Бесарабия]] и [[Северна Добруджа]] и основава нови села със същото име там. Българското население на Еникьой се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. |
В периода на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828-1829)]] г. част от населението се преселва, подгонено от насилията на османские власти в [[Бесарабия]] и [[Северна Добруджа]] и основава нови села със същото име там. Българското население на Еникьой се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. |
||
През [[1928]] година селото е преименувано на '''Пашаенидже'''. Днес населението му състои от бежанци от Румелия.<ref name="nişan">{{Цитат уеб | фамилно_име = Nişanyan | първо_име = Sevan | url = https://nisanyanmap.com/?yer=11577&haritasi=pa%C5%9Fayenice | заглавие = Index-Anatolicus: Türkiye yerleşim birimleri envanteri | достъп_дата = 14 януари 2021 | yayımcı = nisanyanmap.com | език = tr | архив_дата = да}}</ref> |
|||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 09:28, 27 април 2021
За други села с това име вижте Еникьой.
| Еникьой Paşayenice | |
| — село — | |
  Еникьой  Еникьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 171 души (2000) |
| Пощенски код | 22600 |
Еникьой (на турски: Paşayenice, Пашаенидже) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.
География
Селото се намира на 15 километра югозападно от Узункьопрю. От Одрин е отдалечено на 80 километра.
История
В 19 век Еникьой е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 306 български екзархийски семейства или 1495 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Ени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
В периода на Руско-турската война (1828-1829) г. част от населението се преселва, подгонено от насилията на османские власти в Бесарабия и Северна Добруджа и основава нови села със същото име там. Българското население на Еникьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
През 1928 година селото е преименувано на Пашаенидже. Днес населението му състои от бежанци от Румелия.[3]
Личности
- Родени в Еникьой
Антим Ловчански (1884 – 1939), български духовник- Димитър Ив. Кехлибаров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, търговски служител, 2 рота на 11 сярска дружина, бронзов медал[4]
- Никола Димитров, македоно-одрински опълченец, 5 рота на 5 одринска дружина, ранен[5]
- Никола Савов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина[6]
- Сотир Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина, ранен[7]
Бележки
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 846.
- ↑ Nişanyan, Sevan. Index-Anatolicus: Türkiye yerleşim birimleri envanteri // Посетен на 14 януари 2021. (на турски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 344.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 600.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.