Свети Никола (Кореница): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м У:МК: поправени препратки към oldprilep.com |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
'''„Свети Никола“''' ({{lang|mk|„Свети Никола“}}) е [[Българско възраждане|възрожденска]] [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Прилеп (град)|прилепското]] село [[Кореница (община Кривогащани)|Кореница]], [[Северна Македония]]. Църквата е под управлението на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква]]. |
'''„Свети Никола“''' ({{lang|mk|„Свети Никола“}}) е [[Българско възраждане|възрожденска]] [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Прилеп (град)|прилепското]] село [[Кореница (община Кривогащани)|Кореница]], [[Северна Македония]]. Църквата е под управлението на [[Преспанско-Пелагонийска епархия|Преспанско-Пелагонийската епархия]] на [[Македонска православна църква - Охридска архиепископия|Македонската православна църква]]. |
||
Църквата е гробищен храм, разположен в южната част на селото. Изградена е върху основите на по-стара църква и осветена в 1859 година от митрополит [[Венедикт Византийски]]. Представлява еднокорабна, полукръгло засводена сграда, с полукръгла апсида на източната страна, разделена с пет слепи ниши.<ref name="Old Prilep">{{Цитат уеб |
Църквата е гробищен храм, разположен в южната част на селото. Изградена е върху основите на по-стара църква и осветена в 1859 година от митрополит [[Венедикт Византийски]]. Представлява еднокорабна, полукръгло засводена сграда, с полукръгла апсида на източната страна, разделена с пет слепи ниши.<ref name="Old Prilep">{{Цитат уеб | заглавие =Црква „Свети Никола“, село Кореница | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Old Prilep | цитат = | език = | уеб_адрес = https://www.oldprilep.com/crkva-sveti-nikola-korenica/| достъп_дата = 30 декември 2021 г}}</ref> |
||
Основна забележителност в църквата са царските двери от средата XVI век, дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{cite journal | last = Николовски| first = Дарко| authorlink = | coauthors = | year = 1996 | month = | title = Царските двери од село Кореница, Прилепско | journal = Тематски зборник на трудови | volume = | issue = 1 | pages = 59 - 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Други произведения от същата работилница са царските двери на „[[Света Богородица Перивлепта]]“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „[[Големи Свети Врачи]]“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „[[Свети Пантелеймон (Горно Нерези)|Свети Пантелеймон]]“, дверите от „[[Свети Георги (Охрид)|Свети Георги]]“ Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „[[Свети Никола (Присовяни)|Свети Никола]]“ в Присовяни.<ref name="Палигора 145">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher= |location=Скопje |isbn= |pages=145 |url= |accessdate=}}</ref> |
Основна забележителност в църквата са царските двери от средата XVI век, дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{cite journal | last = Николовски| first = Дарко| authorlink = | coauthors = | year = 1996 | month = | title = Царските двери од село Кореница, Прилепско | journal = Тематски зборник на трудови | volume = | issue = 1 | pages = 59 - 72 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Други произведения от същата работилница са царските двери на „[[Света Богородица Перивлепта]]“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „[[Големи Свети Врачи]]“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „[[Свети Пантелеймон (Горно Нерези)|Свети Пантелеймон]]“, дверите от „[[Свети Георги (Охрид)|Свети Георги]]“ Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „[[Свети Никола (Присовяни)|Свети Никола]]“ в Присовяни.<ref name="Палигора 145">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher= |location=Скопje |isbn= |pages=145 |url= |accessdate=}}</ref> |
Версия от 16:52, 30 декември 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
Местоположение в Кривогащани | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Населено място | Кореница |
Религия | Македонска православна църква - Охридска архиепископия |
Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
Архиерейско наместничество | Прилеп |
Изграждане | 1859 г. |
Статут | действащ храм |
„Свети Никола“ в Общомедия |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е възрожденска православна църква в прилепското село Кореница, Северна Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква.
Църквата е гробищен храм, разположен в южната част на селото. Изградена е върху основите на по-стара църква и осветена в 1859 година от митрополит Венедикт Византийски. Представлява еднокорабна, полукръгло засводена сграда, с полукръгла апсида на източната страна, разделена с пет слепи ниши.[1]
Основна забележителност в църквата са царските двери от средата XVI век, дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия.[2] Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Пантелеймон“, дверите от „Свети Георги“ Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[3]
Бележки
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Кореница // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Николовски, Дарко. Царските двери од село Кореница, Прилепско // Тематски зборник на трудови (1). 1996. с. 59 - 72.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.