Юстиниан II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: sr:Јустинијан II Ринотмет Промяна: nl:Justinianus II Rhinotmetos
Plamen starbov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:


{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[император на Византийската империя]]|[[685]]|[[695]] |[[Константин IV Погонат |Константин IV Погонат]] |[[Леонтий(Византийска империя)|Леонтий]] }}
{{пост|[[император на Византийската империя]]|[[685]]|[[695]] |[[Константин IV Погонат |Константин IV Погонат]] |[[Леонтий (Византийска империя)|Леонтий]] }}
{{пост|[[император на Византийската империя]]|[[705]]|[[711]] |[[Тиберий III Апсимар]] |[[Филипик Вардан]] }}
{{пост|[[император на Византийската империя]]|[[705]]|[[711]] |[[Тиберий III Апсимар]] |[[Филипик Вардан]] }}
{{пост край}}
{{пост край}}

Версия от 09:34, 30 август 2007

Юстиниан II
Ιουστινιανός Β'
византийски император

Роден
669 г.
Починал
?

Религияхристиянство
Семейство
РодИраклиева династия
БащаКонстантин IV Погонат
СъпругаТеодора Хазарска
Юстиниан II в Общомедия

Юстиниан II (на гръцки Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685-695 и после отново в периода 705-711г. Син е на Константин IV Погонат.

Първо управление

Встъпва на престола през 685 г. като шестнадесет годишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост, която го прави обект на ненавист на населението. През 689 и 690 г. Юстиниан води война с българите, неотдавна основали се на Дунав в страна, вече гъстонаселена със славяни. Юстиниан преселва пленените славяни в Мала Азия и образува от тях отряд от 30 хиляди души. През 692 г. Юстиниан нарушава мира с арабите, но е разбит от войските на Абд-Алмалик в Киликия. Поражението е и вследствие от измяната на част от доведените славяни. Тогава Юстиниан заповядва да избият близо до Никомидия и тези славяни, които му остават верни. Резултат от поражението е загубата на южна Армения, където възстава Симбатий (Смбат). Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити - Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора. Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения "пето-шести" или Трулски. Постановленията на Трулския събора не са признати от папа Сергий; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.

Сваляне и заточение

От непопулярността на Юстиниан II се възползва полководеца Леонтий. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен Ринотмет - «безносия») и го изпраща в заточение на КримХерсон). Стефан и Теодот са екзекутирани. След извесно време Леонтий също е свален, и престола е зает от Тиберий III. Тогава Юстиниан II, избягва от заточението, първо при хазарите, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол с войска от славяни и българи, начело с хан Тервел.

Второ управление

Той завладява столицата и отново заема престола, отмъщавайки жестоко на противниците си: Тиберий и Леонтий са обезглавени, патриарх Калиник е низложен и заточен. Войната с арабате отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и Тиана; в 709 г. арабите влизат даже в Тракия. Юстиниан изпраща в Крим войска, която трябва да накаже Херсон за това, че не е оказал поддръжка на императора по време на неговото нещастие, но тя се разбунтува и провъзгласява за император Филипик Вардан. Докато Юстиниан II събира отряди в Мала Азия, Филипик завладява Константиноп, убива сина на Юстиниан, а след това и него през 711 г.


Константин IV Погонат император на Византийската империя (685 – 695) Леонтий
Тиберий III Апсимар император на Византийската империя (705 – 711) Филипик Вардан