Ефрем: Разлика между версии

Ефрем
	Ефрем
	Ефрем Ефрем
Общи данни
Население	63 души (15 март 2024 г.); 2,88 души/km²
Землище	22,009 km²
Надм. височина	311 m
Пощ. код	6476
Тел. код	03759
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	27663
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община; – кмет	Маджарово; Ерджан Юсуф ; (ДПС; 2019)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:05, 26 май 2022

Ефрем е село в Южна България. То се намира в община Маджарово, област Хасково.

География

Село Ефрем е разположено на юг от най-североизточния рид на Родопите - "Гората", с най-висок връх "Св. Марина" (708,6 м). Върхът се намира на около 3,5 км североизточно от селото. На юг се намира долината на река Арда и язовир Ивайловград. Селото е там, където долината се съединява със североизточния родопски рид и една част от къщите са разположени амфитеатрално (което прави красив изгледа към него).

История

Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".^[2] Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато Жофроа дьо Вилардуен (историограф на Латинската империя) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците "устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)".^[3] По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар Михаил Асен, българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и "близкия до Адрианопол Ефраим".^[4] Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни Ефрем Сирин.

За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен, под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).^[5] В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.^[6] Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името "село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета".^[7] По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.^[8] За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.

Исторически еволюцията на името на селището, проследена на основата на османската документация, е следната: Ефрем - Ефрем виран - Рум Ефрем - Урум Ефрем - Урумкьой. Първоначално площта на селото е идентична със средновековната крепост Ефрем (Ефраим). Като се има предвид нейната големина, най-вероятно първоначално населението е живяло в самата крепост или около нея. След разрушаването ѝ селото се премества в по-ниската равнинна част, в близост до Урум дере ("Гръцка река"). През периода 1662 - 1687 г. то се мести на сегашното си местоположение.

Религии

Православно християнство

Културни и природни забележителности

Тракийски култово-погребален комплекс „Глухите камъни“. Средновековна крепост „Ефрем“ Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до места. Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец недалеч от с. Малко градище. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележителност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефрем”. В с. Ефрем се намира една от най-старите църкви „Св. Атанасий“. Построена е през 1858 година от тогавашното местно гръцко население.

Редовни събития

Едно от традиционните събития е съборът на селото, който се организира последната събота на май.

Литература

Славков, Д-р Илия, Боряна Димитрова, „с. Сачанли. Историческо и етнографско проучване.“

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Янков, Г. История на село Ефрем. (Второ издание). София, Издателски комплекс - УНСС, 2022, с. 12. ISBN 978-619-232-589-3.
↑ Вилардуен, Ж. Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И). София, Наука и изкуство, 1985, с. 121.
↑ Acropolita, G. "Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV. София, БАН, с. 183-184.
↑ Гълъбов, Г., А. Разбойников. "Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа. София, 1965, с. 222-230.
↑ Стойков, Р. "Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I. 1961, с. 407.
↑ Разбойников, А. "За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3. 1965.
↑ Пак там.

Външни препратки

[www.efrem.ueuo.com Туристическа хижа село Ефрем]

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Янков, Г. История на село Ефрем. (Второ издание). София, Издателски комплекс - УНСС, 2022, с. 12. ISBN 978-619-232-589-3.

[3] Вилардуен, Ж. Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И). София, Наука и изкуство, 1985, с. 121.

[4] Acropolita, G. "Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV. София, БАН, с. 183-184.

[5] Гълъбов, Г., А. Разбойников. "Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа. София, 1965, с. 222-230.

[6] Стойков, Р. "Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I. 1961, с. 407.

[7] Разбойников, А. "За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3. 1965.

[8] Пак там.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 == История ==
-Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]].
+Името на селото идва от средновековната крепост Ефраим (Ефрем), която се е намирала на връх "Св. Марина".<ref>{{Цитат книга|last=Янков|first=Г|title=История на село Ефрем. (Второ издание)|year=2022, с. 12|publisher=Издателски комплекс - УНСС|location=София|isbn=978-619-232-589-3|pages=}}</ref> Първото писмено сведение за крепостта е от 1206 г., когато [[Жофроа дьо Вилардуен]] (историограф на [[Латинска империя|Латинската империя]]) съобщава в своята хроника, че след като следвали войската на цар Калоян в продължение на пет дни, кръстоносците ''"устроили своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се нарича Фраим (Ефрем)"''.<ref>{{Цитат книга|last=Вилардуен|first=Ж|title=Завладяването на Константинопол. (Превод от старофренски: Божилов, И)|year=1985, с. 121|publisher=Наука и изкуство|location=София}}</ref> По сведенията на византийския хронист Георги Акрополит, през есента на 1245 г. - по време на цар [[Михаил Асен]], българските войски навлизат в [[Родопи|Родопите]] и без да срещнат съпротива превземат редица крепости, между които и ''"близкия до Адрианопол Ефраим"''.<ref>{{Цитат книга|last=Acropolita|first=G|title="Historia." - В: Годишник на Института за българска история. Том XV|publisher=БАН, с. 183-184|location=София}}</ref> Най-вероятно крепостта е била кръстена на "Св. Ефрем" - църковният учител преподобни [[Ефрем Сирин]].
 За първи път в османските документи село Ефрем се споменава през 1562 г. - в синурнаме (или худутнаме) за вакъфски села в санджак Чермен, под името Ефремвиран (т.е. Ефрем от развалината до крепостта).<ref>{{Цитат книга|last=Гълъбов, Г., А. Разбойников|first=|title="Синурнаме от XVI век на вакъфски села в санджак Чермен." - В: Извори на Тракийски научен институт. Книга първа|year=1965, с. 222-230|location=София}}</ref> В същия документ се споменава и за Ефремдагь (Ефремска планина). Името на селото намираме в османски документ от 1582 г. под името Рум Ефрем.<ref>{{Цитат книга|last=Стойков|first=Р|title="Наименованието на български селища в турски документи от XV - XVIII век." - В: Известия на Народната библиотека за 1959 г. Том I|year=1961, с. 407}}</ref> Срещаме Ефрем с малко изменено име в джизие регистър от 1662 г. по името ''"село Ак виран с друго име Урум Ефром 190 ханета"''.<ref>{{Цитат книга|last=Разбойников|first=А|title="За крепостта Ефрем (Ефраим)." - В: сп. Археология, книга 3|year=1965}}</ref> По това време по брой на жителите християни село Урум Ефрем е най-голямото в земите на днешния Хасковски край. В шерийския илям (решение) от 1678 г., съдържащ списъка на селата от Черменска каза по плащането на данък по куриерска служба, намираме село Рум Ефрем с 20 ханета (домакинства) християни, както и село Тюрк Ефрем - с 4 ханета мюсюлмани.<ref>{{Цитат книга|title=Пак там}}</ref> За периода от 1662 до 1687 г. настъпват трагични събития и християнските домакинства в селото намаляват от 190 на 20 ханета. Приблизително през същия период някои от съседните на Урум Ефрем села също са сполетени от превратни и трагични събития - от християнски (плащащи данъка джизие) селата стават мохамедански.