Райно Попович: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
основава второто елино-българско училище в 1819 |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, един от реформаторите на [[България|българското]] [[училище]]. През |
'''Райно Попович''' (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от [[Възраждане]]то, един от реформаторите на [[България|българското]] [[училище]]. През [[1819]] г. с материалната помощ на [[Стефан Богориди]] открива в [[Котел]] второто [[елино-българско училище]], след това на [[Емануил Васкидович]] в [[Свищов]]. В [[1926]] г. основава елино-българско училище и в [[Карлово]]. Освен в Котел и Карлово е учителствал в [[Жеравна]] и [[Пловдив]]. Ученици на Попович са [[Георги Сава Раковски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], [[Гаврил Кръстевич]], [[Евлоги и Христо Георгиеви]], [[Ботьо Петков]] и др. |
||
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. |
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от [[Васил Априлов]] и [[Николай Стефанов Палаузов|Николай Палаузов]]. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на [[гръцки език]], е нужно първо усвояване на родния [[български език|български]]. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура. |
||
Версия от 08:29, 8 юни 2008
| Райно Попович | |
| български книжовник | |
 | |
| Роден |
ок. 1773
|
|---|---|
| Починал | |
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1926 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков и др.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.