Перпера: Разлика между версии
политонично гръцко изписване |
корекции на гръцко изписване и в хипотезите |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата. |
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата. |
||
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον,перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - |
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον). |
||
Първа българска златна монета сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в битката при [[Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея. |
Първа българска златна монета сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в битката при [[Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея. |
||
Версия от 19:36, 20 септември 2008
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) - е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още "златица".
Въведена e от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв. като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на крепостта Перперикон (Иперперакион - Υπερπυράκιον).
Първа българска златна монета сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. От едната страна на монетата е изобразен Христос прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени Иван Асен II и св. Димитър в цял ръст, държат помежду си меч с острието надолу, с дясната си ръка св. Димитър коронясва царя, досега е намерен само един екземпляр от нея. Терминът перпера се използва по време на Второто Българско Царство за означаване на сметководна парична единица.