Зако Хеския: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м внп |
м RomanNr: 1 repl; |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
* 1989 — ''[[Без драскотина]]'' |
* 1989 — ''[[Без драскотина]]'' |
||
Удостоен е със званията заслужил и народен артист, както и [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] |
Удостоен е със званията заслужил и народен артист, както и [[Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]]—II степен. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 11:09, 5 октомври 2008
Зако Хеския | |
български филмов режисьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Активен период | от 1965 г. |
Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий |
Семейство | |
Уебсайт |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския е български кино-режисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“. Режисира филмите:
- 1966 — Горещо пладне
- 1966 — Началото на една ваканция
- 1969 — Осмият
- 1971 — Тримата от запаса
- 1974 — Зарево над Драва
- 1977 — Бой последен, на който е и сценарист
- 1979 — Сами сред вълци (сериал)
- 1981 — Йо хо хо
- 1985 — Нощем с белите коне (сериал)
- 1989 — Без драскотина
Удостоен е със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.
Външни препратки
- „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгени Михайлов