Й

Й, й или И кратко (Шаблон:Lang-ru, Шаблон:Lang-be, Шаблон:Lang-uk) е буква от кирилицата. Буквата е 10-та поред в българската, 11-та в руската и белоруската и 14-та в украинската азбука. В сръбската и македонската азбука буквата отсъства. Вместо нея се използва буква Ј. Също така и кратко е буква и от азбуките на някои от езиците в Руската федерация и ОНД.

Буква Й обозначава полугласният звук /j/ и най-вече двугласният звук /ij/. Знакът Й произлиза от църковнославянската писменост от 15 и 16 век и графично представлява съчетание между кирилската буква И и заимстваният от гръцката писменост знак за краткост (Шаблон:Lang-ru, Шаблон:Lang-en). Строго фонетическото разграничение в изписването на буквите И и Й възниква в украинския печат от началото на 17 век. През така наречената "Книжовна поправка" по времето на патриарх Никон правилото за разграничаването между И и Й е зафиксирано и в московските издания на църковнославянските печатни книги, след което започва да се прилага повсеместно. При старообрядниците все още е запазена старата орфографическа система от преди въвеждането на Й, при която вместо буквата за кратко и се пише — святыи небесныи владыка вместо святый небесный владыка.

При въвеждането на гражданският шрифт през 1707-1711 година първоначално са отменени всички диакритически знаци, при което знакът Й е изхвърлен от употреба. Възстановен в употреба през 1735 година (често тази дата се цитира като момент на поява на буквата Й), но формално не се е смятала за отделна буква — не е включвана в таблицата с буквите от азбуките, не имала пореден номер, в речниците е обединявана с буква И и т. н. Официално Й става буква от азбуката през 20 век, макар понякога да има "изключения от правилото", които се запазват малко до по-късно.

По руски образец буква Й влиза в гражданските шрифтове на българската, украинската и белоруската азбука. До средата на 19 век се използва също така в сръбската азбука, но по-късно е заменена с латинскоподобната буква Ј, която впоследствие по сръбски образец е въведена и в новообразуваната македонска азбука.

Първоначалното название на знака Й е бил "и с кратка" (по диакритическия знак кратка над буквата). По предложение на Яков Грот от края на 19 век започва да се използва названието "и кратко". В украинският език (понякога и в руския) се употребява също и названието "ий".