Иван Михайлов (генерал): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
== Политическа дейност в България до 1925 г. == |
== Политическа дейност в България до 1925 г. == |
||
Член на [[БРСДП (т.с.)]] от 1919 г. Участвува активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в [[Югославия]] след поражението на въстанието, осъден задочно на 7 години и 6 месеца [[лишаване от свобода]]. |
Член на [[БРСДП (т.с.)]] от 1919 г. Участвува активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в [[Югославия]] след поражението на въстанието, осъден задочно на 7 години и 6 месеца [[лишаване от свобода]].През юни - септември 1925г. нелегално работи в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден на смърт на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП. |
||
== В СССР от 1925 до 1945 г. == |
== В СССР от 1925 до 1945 г. == |
Версия от 16:22, 26 януари 2009
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.
Иван Михайлов | |
български генерал и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
[[]], България |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Орден „Ленин“ Червена звезда Октомврийска революция Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Христо Михайлов |
Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 - 1962).
Биография
Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897. Брат е на друг популярен комунистически деец – Христо Михайлов. Завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16-ти артилерийски полк от 3-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в ломския съд.
Политическа дейност в България до 1925 г.
Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участвува активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден задочно на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.През юни - септември 1925г. нелегално работи в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден на смърт на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.
В СССР от 1925 до 1945 г.
През 1925 – 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия ”Ф. Е. Джерджински” в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист”. Стажува в артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Саветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник” през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.
В България след Втората световна война
Звания
- генерал-майор – от 15 август 1945 г.
- генерал-лейтенант – от 9 февруари 1950 г.
- генерал-полковник – от 21 април 1951 г.
- армейски генерал – от 21 септември 1954 г.
Източници
- Николов, Петър, „Войн и държавник“
Петър Панчевски | → | министър на народната отбрана (9 юни 1958 – 17 март 1962) | → | Добри Джуров |