Иван Михайлов (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.

---

Иван Михайлов
български генерал и политик
Роден	22 февруари 1897 гр. Фердинанд, Княжество България
Починал	16 май 1982 [[]], България
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Орден „Ленин“ Червена звезда Октомврийска революция Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“
Семейство
Братя/сестри	Христо Михайлов

Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 - 1962).

Биография

Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897. Брат е на друг популярен комунистически деец – Христо Михайлов. Завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16^-ти артилерийски полк от 3^-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в ломския съд.

Политическа дейност в България до 1925 г.

Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участвува активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден задочно на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.През юни - септември 1925г. нелегално работи в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден на смърт на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.

В СССР от 1925 до 1945 г.

През 1925 – 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия ”Ф. Е. Джерджински” в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист”. Стажува в артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Саветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник” през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.

Звания

• генерал-майор – от 15 август 1945 г.
• генерал-лейтенант – от 9 февруари 1950 г.
• генерал-полковник – от 21 април 1951 г.
• армейски генерал – от 21 септември 1954 г.

Източници

• Николов, Петър, „Войн и държавник“