Закон за запазване на механичната енергия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}
{{Класическа механика}}
{{Класическа механика}}
ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
Ще илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло.
Законът за запазване на пълната механична енергия гласи -
'''Механичната енергия на затворена система, в която действат само консервативни вътрешни сили, не се изменя с течение на времето'''Ще илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло.
Консервативни сили -
'''Сили, чиято работа не зависи от траекторията, a се определя само от началното и крайното положение на тялото, към което са приложени, се наричат консервативни сили'''
Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане
Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане
<math>\bar{P}=m\bar{g}</math>, където <math>\bar{g}=g\bar{e}_x</math> е земното ускорение. За начален момент избираме момента, в който тялото започва да пада <math>(t_0 = 0)</math>. Нека означим момента на падане с <math>t_1</math>. Тогава координатната функция х(t), която описва положението на тялото като функция на времето при свободното падане се задава с формулата <math>x(t)={gt^2 \over 2}</math>, където (0 < t < t1).
<math>\bar{P}=m\bar{g}</math>, където <math>\bar{g}=g\bar{e}_x</math> е земното ускорение. За начален момент избираме момента, в който тялото започва да пада <math>(t_0 = 0)</math>. Нека означим момента на падане с <math>t_1</math>. Тогава координатната функция х(t), която описва положението на тялото като функция на времето при свободното падане се задава с формулата <math>x(t)={gt^2 \over 2}</math>, където (0 < t < t1).

Версия от 08:09, 4 септември 2009

Серия статии на тема
Класическа механика
Импулс  · Сила  · Енергия  · Работа  · Мощност  · Скорост  · Ускорение  · Инерционен момент  · Момент на сила  · Момент на импулса

ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА Законът за запазване на пълната механична енергия гласи - Механичната енергия на затворена система, в която действат само консервативни вътрешни сили, не се изменя с течение на времетоЩе илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло. Консервативни сили - Сили, чиято работа не зависи от траекторията, a се определя само от началното и крайното положение на тялото, към което са приложени, се наричат консервативни сили Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане , където е земното ускорение. За начален момент избираме момента, в който тялото започва да пада . Нека означим момента на падане с . Тогава координатната функция х(t), която описва положението на тялото като функция на времето при свободното падане се задава с формулата , където (0 < t < t1). Скоростта на движение се задава с формулата .

В началния момент от време t0 = 0 скоростта на тялото е = 0, съответно кинетичната му енергия в началния момент от време Т(0) = 0, потенциалната му енергия в началния момент от време U(0) = mgh0 и пълната механична енергия в момента = 0 Е(0) = Т(0) + U(0) = . За произволно избран момент от време t' (0 < t' < t1) тялото има координата равна на числената стойност на пътя s(t), изминат за време t' . В момента от време t' тялото се намира на височина h' = – s(t'), големината на скоростта на тялото е v(t') = gt', кинетичната му енергия потенциалната му енергия U(t') = mgh' = mg (h' – s(t')). Пълната механична енергия на тялото в момента от време t' е E(t') = Т(t') + U(t') = . В момента на падане тялото има скорост с големина съответно кинетична енергия в момента на падане е . Потенциалната енергия на тялото в момента на падане е . Пълната механична енергия на тялото в момента на падане E(t)=Т(t)+U(t)=mgh Следователно, пълната механична енергия на тялото в произволен момент от време t Е(t) = T(t) + U(t) = const, т.е. пълната механична енергия на тялото не зависи от времето. Увеличаването на кинетичната енергия води до намаляване на потенциалната и обратно. Разглеждаме тялото като намиращо се в полето на земното привличане и изолирано от всякакви други въздействия. Така на този конкретен пример проверихме валидността на закона за запазване на механичната енергия – един от основните закони на механиката: Пълната механична енергия на затворена механична система от тела, между които действат само консервативни сили остава постоянна, т.е. не се мени с времето. Ако в една затворена система освен консервативни, действат и неконсервативни сили, например сила на триене, тогава пълната механична енергия не се запазва. Ние можем да разглеждаме силата на триене като външна за механичната система. Тогава промяната на механичната енергия Е на системата за интервала от време t2 – t1 (t1 < t2) е равна на работата А, извършена от външните сили за същия интервал от време Е(t1) – Е(t2)= А.

Действието на други (немеханични) сили води до превръщане на механичната енергия в други немеханични видове енергия (например топлинна). В такъв случай е в сила по-общ закон за запазване на енергията:

Във всяка затворена физична система сумата от всички видове енергия остава постоянна, т.е. не се мени с времето.

Вижте също