Спиридон Габровски

Йеросхимонах Спиридон посвещава живота и делата си православната вяра и на българския народ.

Житие

Йеросхимонах Спиридон е роден в Габрово през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад напуска родната място и отива в Света гора. Там приема монашески чин и остава дълги години в Зографския манастир "Св.вмч. Георги" и Хилендарския манастир.

Между 1747 г. и 1763 г. отец Спиридон, поради несъгласие между братята в българския и сръбския манастир, минава в Илинския скит на Пантократорския манастир, при основателя на този скит отец Паисий Величковски. На Атон, под влиянието на Паисий Хилендарски и на отец Паисий Величковски, в душата на отец Спиридон се заражда силно национално чувство, което изразява в предисловието на историята, която написва "История во кратце о болгарском народе словянском" през 1792 г.

През 1763 г. отец Паисий Величковски напуска Атон и заминава за Молдова със 64 братя монаси, един от които е отец Спиридон. Тогава е с духовен сан "йеросхимонах" и е един от най-усърдните ученици на отец Величковски.

Заедно със своя учител обикаля молдовските манастири Драгомирна и Секул. През 1779 г. се установява в манастира Нямцу, близо да гр. Яш. Там отец Спиридон остава до смъртта на своя учител и наставник. Отец Паисий Величковски е станал игумен на манастира, скоро след тяхното пристигане там. Отец Спиридон използва библиотеката на манастира, за да попълни познанията си от Атон. През 1792 г. успява да завърши "История во кратце о болгарском народе словянском".

През 1794 г. Отец Паисий умира и отец Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България. За кратко време пребивава в Рилския манастир. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скат, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски.

Според преданието през 1815 г. бил удавен от монаси-гърци от Пантократорския манастир.

Пояснения

• Схимонах - монах, който е дал обещание, че ще пази най-строго монашеските правила
• Йеросхимонах - монах, който има йерейски чин

Трудове

• Преписва жития на светци;
• Превежда от гръцки език богослужебни книги;
• Редактира някои вече направени преводи;
• Съставя служба на Теодосий Търновски, към която пише интересен предговор;
• „История во кратце о болгарском народе словянском“ - завършена през 1792 г. За написването й използва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, Зографската история, руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от Цезар Бароний,„ Световна хроника“ от Йоан Зонара, произведения на руския писател Д. Ростовски, на Черноризец Храбър, житието на Григорий Синаит от Калист І.

Воден от родолюбиви чувства, той изтъква древния произход на българите, подвизите на нашите царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 г. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон.

Д-р Петър Цончев пише, че през 1819 г. е направен първият препис от друг габровец - Петко поп Манафов.

Произведението става известно на науката и на света през 1869 г., когато руския учен и славист А.Ф.Гилфердинг оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис "недалеч от Брегалница", при едно свое пътуване в Македония. На тържествено събрание на Славянското общество в Петербург, по случай 1000 години от смъртта на Св. Кирил, Гилфердинг прави съобщение за тази ценна находка. След неговата смърт тя остава притежание на Императорската публична библиотека в Петербург. През 1900 г. е издадена от Васил Златарски.

Източници

• Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625
• Енциклопедия България, т. 6, С.1988 г., с.356
• Динеков П. "Йеросхимонах Спиридон" в кн. "Първи възрожденци", С.1944 г.
• Преписът направен от Петко поп Манафов се съхранява в библиотеката на Националната Априловска гимназия