Панос Статоянис: Разлика между версии

Панос Статоянис
	Панос Статоянис
Роден	29 август 1959 Навплио, Пелопонес, Гърция
Националност	грък
Жанр	поезия, проза, текстове на песни, сценарии
Дебютни творби	Сезонът на лисицата, издателство Кедрос, 1994
Деца	Йоана

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:25, 3 февруари 2010

Панос Статоянис [1] (Шаблон:Lang-el) е гръцки писател, сценарист и преводач от и на български [2].

Произведения

Книгите писани на родния му език излизат от престижните гръцки издателство „Кедрос“ и „Ливанис“ [3]. След дебютната си поетична книга Сезонът на лисицата (1984) издава романите: Лилавото привлича охлювите (1993), Кивотът с отзивчивите жени (1995) [4], Красивият грък и други зверове на пепелта (1998) [5] и последния – Идеално време за любов и лъжи (2008) [6]. Негови произведения са преведени на английски, немски, български, руски, испански и арабски език. Автор на текстове за песни на Димитрис Митропанос, Пикс Лакс, Йоргос Даларас [7].

Написал е сценарии за повече от 20 документални филма – продукции на Гръцката Национална Телевизия [8]. Сценарист на филма Home, Sweet Home, режисьор Корина Аврамиду (в продукция, 2010) [9].

Преводи

Превел е на гръцки книгите: Аз, Анна Комнина (1996, Награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в Гърция), Алквиад Малки и Алквиад Велики (1997) и Случаят Джем (1996) от Вера Мутафчиева, Чевенгур от Андрей Платонов (1997), Акустичното гърне (1998) от Йордан Радичков , Странният рицар на свещената книга (1999) от Антон Дончев, Шест черни разказа (2000) от Христо Запрянов, Родосто, Родосто (2004) от Севда Севан и Дунав мост (2006) от Георги Мишев [10]. Редактирал е преводи на много произведения на балкански и руски писатели издадени в Гърция.

14 незабравими години

Между 1980 и 1994 година живее в България. Завършва журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където впоследствие специализира „Социология на масовите комуникации“ и му е присъдена степен Доктор. Един от 12-те основали през 1990 Ах, Мария – списание за литература и други наслади - което се превърна в мит. Неуморим преводач. Една от водещите фигури в редколегията. Неговото участие продължава до 1994 г. [11] негов превод на български излизат книгите: Любовни истории на обикновената лудост от Чарлз Буковски (съвместно с Румен Баросов, изд. „Архетип“, С., 1991) [12] и Аскетика от Никос Казандзакис, (изд. „Архетип“, С., 1993) [13].

Живее и работи в Атина.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{без източници}}
 {{писател
 | име              = Панос Статоянис
@@ Ред 27: / Ред 26: @@
 | бележки          =
 }}
-'''Панос Статоянис''' ({{lang-el|Πάνος Σταθογιάννης}}) е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[сценарист]] и [[преводач]] от и на български.
+'''Панос Статоянис''' [http://www.greeceinprint.com/GiPBiography.nsf/publicBiographies/7DB0A76905D2A30285256B00000828DC?Opendocument] ({{lang-el|Πάνος Σταθογιάννης}}) е [[Гърция|гръцки]] [[писател]], [[сценарист]] и [[преводач]] от и на български [http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/062002/sp.htmhttp://www.greeceinprint.com/GiPBiography.nsf/publicBiographies/7DB0A76905D2A30285256B00000828DC?Opendocument].
 === Произведения ===
-Книгите писани на родния му език излизат от престижните гръцки издателство „Кедрос“ и „Ливанис“. След дебютната си поетична книга ''Сезонът на лисицата'' (1984) издава романите: ''Лилавото привлича охлювите'' (1993), ''Кивотът с отзивчивите жени'' (1995), ''Красивият грък и други зверове на пепелта'' (1998) и последния – ''Идеално време за любов и лъжи'' (2008). Негови произведения са преведени на английски, немски, български, руски, испански и арабски език.
+Книгите писани на родния му език излизат от престижните гръцки издателство „Кедрос“ и „Ливанис“ [http://www.livanis.gr/ViewAuthors.aspx?ValueId=600851]. След дебютната си поетична книга ''Сезонът на лисицата'' (1984) издава романите: ''Лилавото привлича охлювите'' (1993), ''Кивотът с отзивчивите жени'' (1995) [http://books.phigita.net/isbn/9789602365441], ''Красивият грък и други зверове на пепелта'' (1998) [http://books.phigita.net/isbn/9789602369883] и последния – ''Идеално време за любов и лъжи'' (2008) [http://www.flickr.com/photos/34464578@N05/3287937625/]. Негови произведения са преведени на английски, немски, български, руски, испански и арабски език.
-Автор на текстове за песни на [[Димитрис Митропанос]], Пикс Лакс, [[Йоргос Даларас]].
+Автор на текстове за песни на [[Димитрис Митропанос]], Пикс Лакс, [[Йоргос Даларас]] [http://www.stixoi.info/stixoi.php?info=Lyrics&act=index&sort=alpha&lyricist_id=1290].
-Написал е сценарии за повече от 20 документални филма – продукции на Гръцката Национална Телевизия. Сценарист на филма ''Home, Sweet Home'', режисьор Корина Аврамиду (в продукция, 2010).
+Написал е сценарии за повече от 20 документални филма – продукции на Гръцката Национална Телевизия [http://tvradio.ert.gr/world/details.asp?pid=3185368&chid=11]. Сценарист на филма ''Home, Sweet Home'', режисьор Корина Аврамиду (в продукция, 2010) [http://www.screendaily.com/news/finance/europe/balkan-script-development-fund-selects-11-projects-for-6th-edition/5006079.article].
 === Преводи ===
-Превел е на гръцки книгите: ''Аз, Анна Комнина'' (1996, Награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в Гърция), ''Алквиад Малки и Алквиад Велики'' (1997) и ''Случаят Джем'' (1996) от [[Вера Мутафчиева]], ''Чевенгур'' от Андрей Платонов (1997), ''Акустичното гърне'' (1998) от [[Йордан Радичков]] , ''Странният рицар на свещената книга'' (1999) от [[Антон Дончев]], ''Шест черни разказа'' (2000) от Христо Запрянов, ''Родосто, Родосто'' (2004) от [[Севда Севан]] и ''Дунав мост'' (2006) от [[Георги Мишев]]. Редактирал е преводи на много произведения на балкански и руски писатели издадени в Гърция.
+Превел е на гръцки книгите: ''Аз, Анна Комнина'' (1996, Награда за най-добър превод на Съюза на преводачите в Гърция), ''Алквиад Малки и Алквиад Велики'' (1997) и ''Случаят Джем'' (1996) от [[Вера Мутафчиева]], ''Чевенгур'' от Андрей Платонов (1997), ''Акустичното гърне'' (1998) от [[Йордан Радичков]] , ''Странният рицар на свещената книга'' (1999) от [[Антон Дончев]], ''Шест черни разказа'' (2000) от Христо Запрянов, ''Родосто, Родосто'' (2004) от [[Севда Севан]] и ''Дунав мост'' (2006) от [[Георги Мишев]] [http://www.hfc.gr/wmt/userfiles/Media/videos/BulgariantoGreece.pdf]. Редактирал е преводи на много произведения на балкански и руски писатели издадени в Гърция.
 === 14 незабравими години ===
 Между 1980 и 1994 година живее в България. Завършва журналистика в [[Софийски университет]] „Св. Климент Охридски“, където впоследствие специализира „Социология на масовите комуникации“ и му е присъдена степен [[Доктор]].
-Един от 12-те основали през 1990 ''Ах, Мария – списание за литература и други наслади'' - което се превърна в [[мит]]. Неуморим преводач. Една от водещите фигури в редколегията. Неговото участие продължава до 1994 г. В негов превод на български излизат книгите: ''Любовни истории на обикновената лудост'' от [[Чарлз Буковски]] (съвместно с [[Румен Баросов]], изд. „Архетип“, С., 1991) и ''Аскетика'' от [[Никос Казандзакис]], (изд. „Архетип“, С., 1993).
+Един от 12-те основали през 1990 ''Ах, Мария – списание за литература и други наслади'' - което се превърна в [[мит]]. Неуморим преводач. Една от водещите фигури в редколегията. Неговото участие продължава до 1994 г. [http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8953В] негов превод на български излизат книгите: ''Любовни истории на обикновената лудост'' от [[Чарлз Буковски]] (съвместно с [[Румен Баросов]], изд. „Архетип“, С., 1991) [http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2693] и ''Аскетика'' от [[Никос Казандзакис]], (изд. „Архетип“, С., 1993) [http://www.ekebi.gr/frontoffice/portal.asp?cpage=NODE&cnode=470&cuser=1d83bc36-559e-4b75-9658-ad1327c043f7&page=10&author=Stathogiannis&act=%CE%91%CE%BD%CE%B1%CE%B6%CE%AE%CF%84%CE%B7%CF%83%CE%B7].
 Живее и работи в Атина.