Отранто: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 83: | Ред 83: | ||
През [[1804]] г. [[Наполеон]] поставя в средновековната крепост на Отранто [[гарнизон]], а титула ''Отрантски херцог'' получава известния [[Жозеф Фуше]]. Неговите наследници носят титлата до [[ХХ век]]. |
През [[1804]] г. [[Наполеон]] поставя в средновековната крепост на Отранто [[гарнизон]], а титула ''Отрантски херцог'' получава известния [[Жозеф Фуше]]. Неговите наследници носят титлата до [[ХХ век]]. |
||
== Панорама == |
|||
[[Картинка:Otranto panorama port.jpg|thumb|center|1200px|Панорамен изглед към пристанището на Отранто]] |
|||
[[Картинка:Otranto castello panorama.jpg|thumb|center|1200px|Панорамен поглед към [[Отрантска крепост|Отрантската крепост]]]] |
|||
[[Картинка:Lago Alimini Grande - panorama.jpg|thumb|center|1200px|Панорама към Голямото Алиминиско езеро в района на Отранто]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:01, 8 март 2010
- Тази статия е за града. За протока вижте Отрантски проток.
Шаблон:НМ Отранто (Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-la) е пристанищен град в провинция Лече на регион Апулия в Италия. Градът има геостратегическо местоположение поради това, че е разположен на "върха на тока на ботуша" и срещу него през Отрантския проток се намира Албания. Местоположението му с оглед на владението му позволява упражняването на сравнително бърз и лесен контрол върху корабоплаването между Адриатическо и Йонийско море. Население 5 500 жители от преброяването към 30 април 2009 г.
История
През античността Отранто е един от градовете на Велика Гърция (гр. Ύδρος). Римляните го преименуват на Hidruntum и заедно с Бриндизи го ползват като краен изходен пункт (база) по Виа Апия за настъпление на Балканите при войните с Древна Македония и епирския цар Пир.
През XI век, местното население на Отранто още говори гръцки и спазва православните обреди. След завземането му от Робер Жискар през 1068 г. става част от Сицилианското кралство.
През 1480/81 г. е извършен опит за заемането му от османците, но османска инвазия е отблъсната и от ръцете на "неверниците" е отнет единствения брегови плацдарм в Италия, в резултат на обявения от папата кръстоносен поход, който е успешен. През 1537 г. градът е разграбен от известния пират на османска служба Хайредин Барбароса, наречен още "Червената брада" по същия този белег на Фридрих Барбароса. Постепенно градът и пристанището му след отхвърлянето на османската заплаха губят значението си за сметка на съседния Бриндизи, като днес между града и остров Корфу се осъществява редовна фериботна връзка.
През 1804 г. Наполеон поставя в средновековната крепост на Отранто гарнизон, а титула Отрантски херцог получава известния Жозеф Фуше. Неговите наследници носят титлата до ХХ век.