Радовец: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 47: | Ред 47: | ||
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]] |
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]] |
||
Село Радовец се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на района, през годините на социализъм в региона не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основеният поминък на населението. |
Село Радовец се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на района, през годините на социализъм в региона не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основеният поминък на населението. |
||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
Версия от 12:49, 7 април 2010
Радовец е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, Област Хасково.
Радовец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 540 души[1] (15 март 2024 г.) |
Надм. височина | 257 m |
Пощ. код | 6564 |
Тел. код | 04739 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 61491 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
Кметство – кмет | Радовец Георги Георгиев (ЕНП) |
География
Селото и землището се намират в южната част на община Тополовград. Площта на селото и прилежащото землище е 44.661 км2.
История
Районът на Сакар планина, където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на Одриси, Фригийци, Келти, империята на Филип и Александър Македонски, Римската империя и Византия. След образуването на Българската държава и по време на Българските ханове Тервел, Кардам и Крум, района влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г.
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с татари и е носело името Татаркьой до 10 юли 1899 г. След тази дата е било преименувано на Константиново. Това име носи до 11 януари 1950 г. когато отново е преименувано със сегашното си име Радовец заради спорове за местността Радовец между съседното село Устрем и Константиново. Един от първите кметове е бил дядо Гена.
Демография
Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на Странджа-Сакар в "Република на младостта".
- Преброявания
- 1893 - 859 жители
- 1920 - 1078 жители
- 1926 - 1226 жители
- 1934 - 152 жители
- 1946 - 1827 жители
- 1956 - 2069 жители
- 1975 - 1716 жители
- 1985 - 1394 жители
- 1992 - 1182 жители
- 1999 - 918 жители
- 2001 - 882 жители
- 2003 - 838 жители
Религии
Жителите на Радовец изповядват Източно православие. В селото има прекрасна църква „Свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на Междусъюзническата война 1913 г. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.
На около 10 км. от Радовец, се намира манастирът „Света Троица“. Същия е с действащ женски метох. Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че манастирът бил основан по време на Второто българско царство. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. През годините на турското робство е ставал убежище на редица хайдути, като Ангел войвода, Индже войвода, Кара Кольо и др. Това е и една от причините манастира на няколко пъти да бъде опожаряван от поробителя, но вярващите винаги са успявали да го възстановят и съхранят, като център на православието в региона. Ежегодно се провежда народен събор на празника на манастира, който събира по 2 -3 хиляди вярващи от околоните села и градове.
Икономика
Село Радовец се намира в слабо индустриално развит район. Поради граничното местоположение на района, през годините на социализъм в региона не бяха изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на тютюн, животновъдство и лозарство са основеният поминък на населението.
Редовни събития
Едно от редовните събития в село Радовец е съборът (панаира, както го нарича местното население). Той се състои на 2 юни (или най-близката до датата събота и неделя) - денят на Христо Ботев, понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. Pрез последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и други по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.
Преди години са организирани народни борби, в който са взимали участие много известни борци. Също са били организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов. Традиция е на събора/панаира/ на село Радовец да се провежда всяка година футболна среща с близките села.
Забележителности
Природни забележителности
Ждрелото на р.Тунджа (по-известно с името Даркая) е живописна, защитена местност, която се намира в землищата на селата Радовец и съседното Лесово и обхваща площ от 7850.43 ха. Уникалното и биологично разнообразие, за чието опазване е обявена, включва над 150 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Някои от видовете, които се срещат на тази територия са видра, леопардов смок, бухал, голям гребенест тритон, ивичест смок, вдлъбнаточел смок, жълтокоремна бумка и др
Архиологиески паметници
- Антично селище
- Средновековно селище
- Могилен некропол (4 могили)
Култура
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарса група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка да подадем", както и библиотека с над 10 хил. тома.
Кухня
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Изобилстват плътни дълбоки вкусове с характерни аромати на червен пипер, кимион, джоджен и босилек. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турско робство.
Едни от най-известните гозби в местната кухня са: гюзлюми, катми, тиквеник, яйце на хартия, трахана, катмери, наместник, топен чесън, "Гергьовско агне по сакарски"
Тук се прави характерната "Сакарска месеница". - подобно на баница или по-точно на милинка ястие което се приготвя като се замесва тесто, но не с вода, а с пълномаслено, за предпочитане биволско мляко. Пече цяло като погача.
Ракията която се приготвя тук обикновено е гроздова и както е по-често в Тракия коляма част от нея е доста силна - много над 40 градуса, при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от мавруд, алжирка, отел и други традиционни сортове или от по-новите сортове мерло и каберне.
Личности
- Борис Вакавлиев 1940 - български генерал
- Димитър Ангелов - първият свещеник на селото
- Иван Христов Инджов - рейнджър , загинал в Ирак
- Христина Иванова Янева - депутат в 41 Народно събрание
Обществени институции
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”, което е със статут на „защитено училище”. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.