Пол Синяк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 43: Ред 43:


== Личен Живот ==
== Личен Живот ==
На 7 ноември 1892 година, Пол Синяк сключва граждански брак с Berthe Roblès в кметството на 18-ти район в Париж. Свидетели на бракосъчетанието са Alexandre Lemonier, Maximilien Luce, [[Камий Писаро]] и Georges Lecomte. През ноември 1897 година, семейството се нанася в нов апартамент във френската стлоица в сградата „Castel Béranger“ проектирана в стила [[Ар Нуво]] от архитекта [[Ектор Гимар]]. Месец по-късно, през декември същата година, семейството придобива и къща в Сен Тропе, наречена „La Hune“, където художникът си устройва голямо студио, осветено на 16 август 1898 година.
На 7 ноември 1892 година, Пол Синяк сключва граждански брак с Berthe Roblès в кметството на 18-ти район в Париж. Свидетели на бракосъчетанието са Alexandre Lemonier, Maximilien Luce, [[Камий Писаро]] и Georges Lecomte. През ноември 1897 година, семейството се нанася в нов апартамент във френската столица в сградата „Castel Béranger“ проектирана в стила [[Ар Нуво]] от архитекта [[Ектор Гимар]]. Месец по-късно, през декември същата година, семейството придобива и къща в Сен Тропе, наречена „La Hune“, където художникът си устройва голямо студио, осветено на 16 август 1898 година.


През септември 1913 година, Синяк наема къща в [[Антиб]], където се настанява с новата си любима Jeanne Selmersheim-Desgrange, която месец по-късно на 2 октомври 1913 година, ражда дъщеря им Ginette. Междувременно, художника оставя апартамента в Париж и къщата в Сен Тропе на съпругата си Berthe с която остават приятели до края на живота му.
През септември 1913 година, Синяк наема къща в [[Антиб]], където се настанява с новата си любима Jeanne Selmersheim-Desgrange, която месец по-късно на 2 октомври 1913 година, ражда дъщеря им Ginette. Междувременно, художника оставя апартамента в Париж и къщата в Сен Тропе на съпругата си Berthe с която остават приятели до края на живота му.

Версия от 13:29, 11 ноември 2010

Пол Синяк
Paul Signac
Портрет на Синяк от 1890 година.
Портрет на Синяк от 1890 година.
Роден
Починал
Националностфранцузин
Стилнеоимпресионизъм
Пол Синяк в Общомедия

Пол Синяк (Шаблон:Lang-fr) е френски художник - неоимпресионист, роден през 1863 година, починал през 1935 година.

Синяк заедно с Жорж Сьора е сред авторите развили техниката на поантилизма.

Биография

Роден е като Пол Виктор Жулс Синяк на 11 ноември 1863 година в Париж, Франция. Първоначално започва да изучава архитектура, преди да реши да започне кариера като художник, когато е 18-годишен. По това време той предприема пътуване по море по крайбрежието на Европа, рисувайки пейзажите на които се натъква.

През 1884 година, Синяк се среща с Клод Моне и Жорж Сьора. Младият художник е силно впечатлен от методите на Сьора и теорията му за цветовете и става страстен негов последовател. Под влиянието му, Синяк изоставя характерните за импресионизма „мазки“ с четката и започва да експериментира с хармоничното нанасяне на точки от чисти цветове, развивайки основите на поантилизма.

Много от картините на художника са от френското крайбрежие. Той обича да рисува водата. Всяко лято, авторът напуска столицата и отива в средиземноморската южна част на страната в селцето Collioure или в Сен Тропе, където си купува къща. През 1889 година, той посещава Ван Гог в Арл, а на следващата година предприема пътуване из Италия, където посещава Генуа, Флоренция и Неапол. Синяк обича да пътува по вода. През 1892 година, той започва голямо пътешествия с малка лодка, обикаляйки всички пристанища на Франция чак до Холандия по атлантическото крайбрежие, както и по средиземноморието стигайки чак до Константинопол. По време на пътуването, Синяк изготвя множество жизнени акварели и скици, които по-късно в ателието си, превръща в големи платна с техниката на поантилизма.

Художника експериментира с различни техники на изобразителното изкуство. Освен маслените бои и акварела, той изпробва и техниката на офорта и литографията. Неоимпресионистите оказват голямо влияние на следващото поколение. Синяк директно е повлиял на Анри Матис и Андре Дьорен, като по този начин изиграва роля в еволюирането на фовизма.

Като председател на „асоциацията на независимите художници“ (Société des Artistes Indépendants), която оглавява от 1908 година до смъртта си през 1935, Синяк подкрепя младите автори при представянето на новите течения в изкуството. Той е първият, който купува картина на Матис.

Пол Синяк участва в журиране на приза „Блументал“ учреден от дамата-филантроп Флоранс Майер Блументал - награда връчвана в периода 1919-1954 година на художници, декоратори, писатели и музиканти.[1]

Личен Живот

На 7 ноември 1892 година, Пол Синяк сключва граждански брак с Berthe Roblès в кметството на 18-ти район в Париж. Свидетели на бракосъчетанието са Alexandre Lemonier, Maximilien Luce, Камий Писаро и Georges Lecomte. През ноември 1897 година, семейството се нанася в нов апартамент във френската столица в сградата „Castel Béranger“ проектирана в стила Ар Нуво от архитекта Ектор Гимар. Месец по-късно, през декември същата година, семейството придобива и къща в Сен Тропе, наречена „La Hune“, където художникът си устройва голямо студио, осветено на 16 август 1898 година.

През септември 1913 година, Синяк наема къща в Антиб, където се настанява с новата си любима Jeanne Selmersheim-Desgrange, която месец по-късно на 2 октомври 1913 година, ражда дъщеря им Ginette. Междувременно, художника оставя апартамента в Париж и къщата в Сен Тропе на съпругата си Berthe с която остават приятели до края на живота му.

Пол Синяк умира в Париж на 15 август 1935 година (72 годишен) от сепсис. Тялото му е кремирано и погребано на 18 август в парижкото гробище Пер Лашез.

Хронология на избрани произведения

Галерия

The Jetty at Cassis, Opus 198
(1889)
Метрополитън музей,
Ню Йорк
„Закуска“ (1886-1887)
Kröller-Müller Museum,
Отерло, Холандия
„Пристанището на Сен Тропе“ (1905)
Национален музей за западно изкуство,
Токио
„Гранд Канал“ Венеция (1905),
Музей за изкуство,
Толидо, САЩ

Източници

  1. Florence Meyer Blumenthal // Jewish Women's Archive, Michele Siegel.

Външни препратки