Аталарих: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: sh:Atalarih |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Аталарых |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
[[Категория:Крале на остготите]] |
[[Категория:Крале на остготите]] |
||
[[be:Аталарых]] |
|||
[[ca:Atalaric]] |
[[ca:Atalaric]] |
||
[[de:Athalarich]] |
[[de:Athalarich]] |
Версия от 05:11, 23 юни 2011
Аталарих (Athalarich; * 516; † 2 октомври 534 в Равена ) е крал на остготите в Италия през 526 - 534 г. Син е на Амалазунта и вестготския княз Еутарих. Внук e на Теодорих Велики, който на болничното си легло определя Аталарих за наследник. На 30 август 526 г. Теодорих умира, Аталарих става крал.
Аталарих e едва на десет години, когато се качва на трона, затова майка му Амалазунта (Amalasuntha), дъщеря на Теодорих Велики, е негова регентка; баща му Еутарих е умрял преди това († 522 г.) . Това не отговаря на готската традиция, само мъже да са регенти, но Теодорих сам определя дъщеря си Амалазунта за такава и тя, макар че не се появява името й, определя политиката за следващите години.
Аталарих е възпитан по желание на майка си римски, което не допада на готските благородници. Политиката на този период е прояване на толерантност спрямо висшата римска класа и народа и католическата църква. Аталарих се опитва да се откъсне от влиянието на майка си, която води тайни преговори с Юстиниан I с цел да даде остготското царство на Византия.
Вероятно води отпуснат живот и става жертва на алкохола, което е причина за ранната му смърт, 17 годишен, отровен, на 2 октомври 534 в Равена.
След това майка му и нейният роднина Теодахад си делят ръководството. Скоро след това Остготското царство се разпада.
Външни препратки
|