Перпера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още "златица".
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още "златица".


Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,44,5 г и чистота 20,5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.


Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).
Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).


Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитър Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитър Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея.
Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитър Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитър Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея.


Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]].
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]].

Версия от 15:54, 25 август 2011

Перпера на Мануил I Комнин

Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още "златица".

Въведена e от Алексий I Комнин (10811118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв. като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.

Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на крепостта Перперикон (Иперперакион - Υπερπυράκιον).

Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. От едната страна на монетата е изобразен Христос прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени Иван Асен II и св. Димитър в цял ръст, държат помежду си меч с острието надолу, с дясната си ръка св. Димитър коронясва царя, досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.

Виж още