Перпера

Перпера на Мануил I Комнин

Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още "златица".

Въведена e от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв. като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.

Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на крепостта Перперикон (Иперперакион - Υπερπυράκιον).

Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. От едната страна на монетата е изобразен Христос прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени Иван Асен II и св. Димитър в цял ръст, държат помежду си меч с острието надолу, с дясната си ръка св. Димитър коронясва царя, досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.

Виж още

• Старобългарски монети