Юрий Венелин

Юрий Венелин Georgius Hutza
украински българист, фолклорист и етнограф
Роден	22 септември 1802 Тибава, днес в Украйна
Починал	26 март 1839 Москва, Русия
Учил в	Лвовски университет Императорски московски университет
Юрий Венелин в Общомедия

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Животопис

Роден е на 22 септември 1802 година в село Тибава (днес в Украйна) в обикновено свещеническо семейство. След като завършва гимназия в Ужгород, той постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 година Юрий Венелин издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Древните и съвременни българи в тяхното политическо, народностно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи. Чрез своя труд Юрий Венелин оказва голямо влияние върху зараждащата се българска интелигенция.

През 1830 година е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 година се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

През 1836 година установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Юрий Венелин е автор на съчинението „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“, издадено в 3 тома през 1829-1841 година. Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 година в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 година книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Сърбия в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 година. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Михаил Николаевич Гогол.

Съчинения на Юрий Венелин

• Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829
• "О характере народных песен у славян задунайских" (1835);
• О зародыше новой болгарской литературы. Москва, 1838
• "Граматика на сегашния български език";
• Влахо-болгарскиe или дако-славянскиe грамоты, собранныe и объясненныe на иждивении Императорской Российской Академии. Санкт-Петербург, 1840
• Древние и нынешние словене в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. II. Москва, 1841
• Скандинавомания и еe поклонники или столетние изыскания о варягах. Историко-критическое разсуждение. Москва, 1842
• Критическиe изследованиs об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим князем русским, Святославом. Изданны на иждивении болгарина И. Н. Денкоглу. Москва, 1849
• Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Издание второе. Москва, 1856
• Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830-1831). Публикация подготовлена Г. К. Венедиктовым. Москва, 2005

Източници

Агенция Фокус от 26 март 2006 година.

Литература

• Московский телеграф, Ч. 28 (1829), 485-486 Критична бележка на Н. Полевой за таку-що публикуваната книга на Венелин "Древние и нынешние болгары"
• Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
• Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 29-30
• Динеков, П. Български фолклор. Ч. I. София, 1990, 78-82.
• Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII - първата половина на XIX в. София, 1989.