Димитър Кашиналията: Разлика между версии
факт |
→Биография: факт |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], Серско. Кашиналията е на четвъртия ред, втори отляво надясно.]] |
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], Серско. Кашиналията е на четвъртия ред, втори отляво надясно.]] |
||
Роден е в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. |
Роден е в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. От февруари 1903 година е четник при [[Димитър Гущанов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река [[Драматица|Ангиста]] и в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], където умира Гоце Делчев. По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, [[Атанас Тешовалията]], [[Георги Спанчовалията]], [[Христо Танушев]] и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/pirin/pirin_1927.htm Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр.42]</ref> Участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. |
||
В 1905 година е четник във [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистката]] чета на капитан [[Юрдан Стоянов]] и загива на 6 април същата година в засада между [[Ковачево (Област Благоевград)|Ковачево]] и [[Черешница]], която е устроена от [[Яне Сандански]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.</ref> |
В 1905 година е четник във [[Върховен македоно-одрински комитет|върховистката]] чета на капитан [[Юрдан Стоянов]] и загива на 6 април същата година в засада между [[Ковачево (Област Благоевград)|Ковачево]] и [[Черешница]], която е устроена от [[Яне Сандански]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.</ref> |
||
Версия от 12:41, 13 декември 2011
| Димитър Кашиналията | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
?
|
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Кашиналията в Общомедия | |
Димитър Арнаурдов Филчев, известен като Димитър Кашиналията, е български революционер, серски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в Кашина, в Османската империя, днес в България. Димитър Кашиналията е четник при Гоце Делчев през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо Илия Кърчовалията. От февруари 1903 година е четник при Димитър Гущанов.[1] След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река Ангиста и в сражението при село Баница, където умира Гоце Делчев. По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, Атанас Тешовалията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).[2] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
В 1905 година е четник във върховистката чета на капитан Юрдан Стоянов и загива на 6 април същата година в засада между Ковачево и Черешница, която е устроена от Яне Сандански.[3]
Литература
- Кременлиев, Ат. "Четникът Димитър Кашиналията - довереник и верен сподвижник на Гоце Делчев". сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 152-156.
Бележки
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр.42
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.
