Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 4449282 на Angel ivanov angelov (б.)
Ред 24: Ред 24:
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
Картинка:Batulia-antifascist-memorial.jpg|Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
Картинка:Batulia-antifascist-memorial.jpg|Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
Картинка:Позив-2 (стр. 1).JPG|Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1

Картинка:Позив-2 (стр. 2).JPG|Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
</gallery></center>
</gallery></center>


Версия от 12:23, 7 януари 2012

Надписът на стена в Сплит, 1943 година

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през Втората световна война.[1]

Югославия

Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.[2][неблагонадежден източник] Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[3]

България

В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[4] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[5] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [6] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[7]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[8].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[9]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[10][11][12]

Вижте също

Галерия

  • Херцеговинския сърбин Степан Филипович преди обесването му за взривяване на влакова композиция (сн. Валево, 22 май 1942 г.)
    Херцеговинския сърбин Степан Филипович преди обесването му за взривяване на влакова композиция (сн. Валево, 22 май 1942 г.)
  • Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
    Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година
  • Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
    Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
  • Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
    Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1
  • Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
    Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2

Бележки

  1. ↑ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. ↑ вестник Vjesnik
  3. ↑ Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  4. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  5. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  6. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  7. ↑ Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  8. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  9. ↑ http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  10. ↑ [1] Сайт на КПБ
  11. ↑ [2] Сайт на КПБ
  12. ↑ [3] Сайт на КПБ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Смърт_на_фашизма,_свобода_на_народа!&oldid=4499490“.