Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 4449282 на Angel ivanov angelov (б.)
Ред 24: Ред 24:
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|Паметникът на Дончо Бояджиев в с. Мъглиж
Картинка:Batulia-antifascist-memorial.jpg|Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
Картинка:Batulia-antifascist-memorial.jpg|Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия
Картинка:Позив-2 (стр. 1).JPG|Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г., стр. 1

Картинка:Позив-2 (стр. 2).JPG|Позив на Партизански отряд "Христо Кърпачев", август 1944 г. с лозунг "Смърт на фашизма, свобода на народа!", стр. 2
</gallery></center>
</gallery></center>



Версия от 12:23, 7 януари 2012

Надписът на стена в Сплит, 1943 година

Смърт на фашизма, свобода на народа! (на сръбски Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски Smrt fašizmu, sloboda narodu!, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-mk) е популярен лозунг на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през Втората световна война.[1]

Югославия

Счита се, че лозунгът за първи път се използва във „Вестник хърватске йединствене национално-ослободилачке фронте“, орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.[2][неблагонадежден източник] Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре, вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.[3]

България

В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на БРП в Плевенско към 17 юли 1942 г.[4] и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.[5] През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. [6] По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на Добри Божилов, с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.[7]. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на Отечествения фронт[8].

По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.[9]

След рухването на Берлинската стена в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.[10][11][12]

Вижте също

Галерия

Бележки

  1. Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите
  2. вестник Vjesnik
  3. Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.
  4. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13
  5. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен
  6. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3
  7. Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.
  8. Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  9. http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522
  10. [1] Сайт на КПБ
  11. [2] Сайт на КПБ
  12. [3] Сайт на КПБ