Тера-3: Разлика между версии
Нова страница: '''Тера-3''' е бивш научно-експериментален комплекс, построен в услуга на съветската пр... |
(Няма разлика)
|
Версия от 00:18, 5 април 2012
Тера-3 е бивш научно-експериментален комплекс, построен в услуга на съветската програма за разработка на лазерно оръжие Тера, на територията на военния полигон Сари-Шаган в Казахстан. Предназначен е за изследване на високоенергийни лазери, позволяващи използване в съветската система за противоракетна отбрана, за поразяване на балистични ракети в краен етап от полета. Изпитвателният стенд включва рубинов и въглероден лазер. Идеята за начинанието е на нобеловият лауреат по физика Николай Басов и О. Н. Крохин.
Начало
С решение на правителството на СССР през 1966 година е утвърден стартът на подготовката за изграждането на изследователски комплекс за разработване на лазерно оръжие. В проекта участват Физическият институт Лебедев, Всеруският научно-изследователски институт по експериментална физика и конструкторското бюро Вимпел, като към тях се присъединява и Държавният оптически институт. Постът научен ръководител на програмата заема Басов.
Насоките по които се работи са фундаментални изследвания в областта на лазерната физика и нейното развитие, изследване на взаимодействието с различен вид материи, разпространението на лъча в атмосферата, локализиране на цели и насочване на лазерния лъч и други.
ЛЭ-1
Възможността за прецизна точност при локализиране на потенциални цели чрез лазарен локатор е изследвана от 1962 година. Резултатите от тези проучвания водят до изготвянето на проект за изграждане на експериментален рубинов лазер ЛЭ-1, чието строителство започва в края на 60-те години на XX век в рамките на комплекса Тера-3 с главен ръководител Н. Д. Устинов. За нуждите на ЛЭ-1 допълнително са създадени телескопът ТГ-1 с диаметър на огледалото 1,3 м, както и технологии като бързо реагиращи точни сканиращи и превключващи системи за управление на лазерния лъч, фотоприемници, електронни блокове за обработка на сигнала и синхронизация и други. Самият лазерен локатор е свъран с радиолокационните станции на полигона чрез цифрово предаване на данните. Организирано е и висококачествено производство на рубини, нелинейни кристали и други елементи. След завършаването на монтажните дейности, започват и изпитанията с ЛЭ-1. До средата на 80-те години на миналия век са направени експерименти с локализиране на самолети, бойни глави и космически обекти. На 10 октомври 1984 година лазерният локатор е насочен експериментално към преминаващата над него американска космическа совалка Чалънджър.
Чалънджър
По предложение на съветския маршал Дмитрий Устинов да се съпроводи американската космическа совалка Чалънджър чрез лазерния комплекс, на 10 октомври 1984 година се провежда експеримент. По време на преминаването си над територията на Сари-Шаган, на 365 километра над повърхността на земята, към Чалънджър е насочено излъчване с минимална мощност. По-късно екипажът на совалката докладва, че по време на полета си над езерото Балхаш, радиовръзките на космическия апарат излизат извън строя, възникнали грешки в апаратурата, а астронавтите почувствали неразположение. Скоро щатските специалисти разбират, че екипажът и совалката са били подложени на изкуствено въздействие от страна на СССР, като е изразен официален протест. След този случай, апарати с висок енергиен потенциал не са насочвани за съпровождане на космически апарати, по хуманни съображения.
Посещение от американски екип
В периода на Студената война, полигонът Сари-Шаган и комплексът Тера-3 са мишена на засилен интерес от страна на САЩ. В публикувана от американското министерство на отбраната брошура през 1985 година, този обект е посочен като приют на програма за разработка на застрашителен лазер. Това оказва пряко влияние върху увеличаването на военния бюджет на северноамериканската държава и разработването на нова програма за война в космоса на стойност милиарди долари. През 1989 година няколко американски физици, журналисти и членове на конгреса на САЩ посещават комплекса. След като се запознават отблизо с инсталациите, 20-годишните транзисторни компютри и самия лазер, някога смятан за реално антисателитно оръжие, делегацията заключва, че Тера-3 не е толкова заплаха за нечия сигурност, колкото паметник на манипулацията на Пентагона.
Настояще
Въпреки, че комплексът осигурява подробна и детайлна информация за лазера и неговото влияние върху различни видове оръжия, той не се доказва като практичен и подходящ за употреба. През 2008 година Тера-3 е разрушен и изоставен.