Временно руско управление: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref> |
'''Временно руско управление''' е периодът, в който окупираните от [[Русия|руските]] войски по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май [[1879]] година със създаването на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref> |
||
==Временно руско управление== |
|||
== |
===Организация=== |
||
| ⚫ | Временното руско управление се оглавява от императорския комисар [[Владимир Черкаски]], ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в [[София]]. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Временното руско управление се оглавява от императорския комисар [[Владимир Черкаски]], ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в [[София]]. |
||
[[File:Dondukov-KorsakovA.M.jpg|ляво|мини|150px|Руски императорски комисар Александър Дондуков]] |
|||
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Драган Цанков]], [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]], [[Димитър Греков]], [[Димитър Петков]], [[Тодор Икономов]], [[Константин Стоилов]] и други.<ref name="БДИ"/> |
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Драган Цанков]], [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]], [[Димитър Греков]], [[Димитър Петков]], [[Тодор Икономов]], [[Константин Стоилов]] и други.<ref name="БДИ"/> |
||
== Окупационен дълг == |
=== Окупационен дълг === |
||
| ⚫ | |||
Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref> |
Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref> |
||
Версия от 04:51, 12 септември 2012
Временно руско управление е периодът, в който окупираните от руските войски по време на Руско-турската война от 1877-1878 година територии на Балканския полуостров се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април 1877 година. Берлинският договор ограничава продължителността на Временното руско управление и то е премахнато през май 1879 година със създаването на Княжество България и Източна Румелия.[1]
Временно руско управление
Организация
Временното руско управление се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски, ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков.[1] Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други.[1]
Окупационен дълг
Разходите по издръжката на Временното руско управление трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Париба.[2]
Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.[2]
Източници
- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 54-55.
- ↑ а б Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 491-492.
Литература
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906
- Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907