Джордже Енеску: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: cs:George Enescu
Ред 35: Ред 35:


След установяването на [[комунизъм|комунистическата диктатура]] в Румъния емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май [[1955]] г.
След установяването на [[комунизъм|комунистическата диктатура]] в Румъния емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май [[1955]] г.
Вж "ДЖОРДЖЕ ЕНЕСКУ, ЕДИН ВЕЛИК МУЗИКАНТ", МОНОГРАФИЯ ОТ ВИОРЕЛ КОСМА, ПРЕВОД ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ИЗД. "ГЕЯ ЛИБРИС", СОФИЯ, 2012


==Паметници на Енеску==
==Паметници на Енеску==

Версия от 17:17, 21 октомври 2012

Джордже Енеску
George Enescu
румънски композитор

Роден
Починал
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Учил вУниверситет за музика и сценично изкуство
Семейство

Уебсайт
Джордже Енеску в Общомедия

Джордже Енеску (George Enescu - * 19 август 1881, Ливен - † 4 май 1955, Париж ) е композитор, цигулар, педагог, пианист и диригент и е считан за най-великият румънски композитор.

Роден е в Ливен, окръг Ботошани, и още в детството си показва извънреден интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, на 5 години изнася първия си концерт и започва да изучава композиране.

През 1888-1894 г. следва в консерваторията във Виена, при музикални светила като Йозеф Хелмесбергер (Joseph Hellmesberger) (цигулка) и Роберт Фухс (Robert Fuchs) (композиция). Бързо навлиза в музикалния живот на Виена, като интерпретира при концертите си произведения на Йоханес Брамс, Пабло Сарасате, Менделсон и др., с които предизвиква възторг у публиката и пресата, въпреки че е едва на 12 години.

След завършването на Виенската консерватория със сребърен медал продължава следването си в Консерваторията в Париж (1895-1899 г.). На 6 февруари 1898 г. е дебютът на композитора в Париж със симфонична сюита - Опус 1 Румънска поема (Poema Română). Също през тази година дирижира концерти в Букурещ и прави рецитали с цигулка. Адмириран от кралицата на Румъния Елизабета, той често е канен да изнася концерти на цигулка в двореца Пелеш в Синая.

От първите години на 20 век са най-известните му произведения, сред които двете Румънски рапсодии (1901-1902 г.), Сюита № 1 за оркестър (1903 г.),изпълнени за първи път у нас на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе, както и Седем песни по стихове на Клемент Маро (Clément Marot) (1908), изпълнени за първи път у нас и записани за БНР от сопраното Виолета Шаханова.

Музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни.

По време на Първата световна война остава в Букурещ, дирижира IX-a симфония на Лудвиг ван Бетховен (изпълнена за първи път изцяло в Румъния), композиции на Берлиоз, Клод Дебюси, Вагнер, както и собствени произведения: Симфония № 2 (1913 г.), Сюита за оркестър № 2 (1915 г.). През същага година се провежда и първото издание на конкурса за композиция Джордже Енеску.

След войната продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до САЩ, където дирижира оркестрите на Филаделфия (1923 г.) и Ню Йорк (1938 г.). Педагогическата му дейност също заема значителна част от времето му. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и Йехуди Менухин. Последният – виртуоз със задълбочена култура запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща. "За мен Енеску ще остане едно от най-истинските чудеса на света. Характерът и фигурата му са отпечатани в душата ми...” " (Йехуди Менухин).

Произведения от зрелия му период

По време на Втората световна война остава в Букурещ, където развива богата диригентска дейност и окуражава творчеството на румънски музиканти като Михай Жора, Константин Силвестри, Йонел Перля, Сабин Дръгой. След войната изнася концерти заедно с Дейвид Ойстрах, Лев Оборин и Йехуди Менухин, които го посещават в Букурещ и Синая.

Румънският Атенеум, Филхармония "Джордже Енеску "

През последните години на творческата си кариера си създава Струнен квартет № 2, Камерна симфония за 12 инструмента, довършва Симфонична поема Vox Maris за сопрано, тенор, хор и оркестър, скицирана още през 1929 г., Симфонии №. 4 и 5, останали недовършени.

След установяването на комунистическата диктатура в Румъния емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май 1955 г. Вж "ДЖОРДЖЕ ЕНЕСКУ, ЕДИН ВЕЛИК МУЗИКАНТ", МОНОГРАФИЯ ОТ ВИОРЕЛ КОСМА, ПРЕВОД ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ИЗД. "ГЕЯ ЛИБРИС", СОФИЯ, 2012

Паметници на Енеску

  • В Букурещ се намира Мемориалният музей "Джордже Енеску ";
  • Край Онещ е домът (бивш конак), дарен от Енеску на Румънската държава с условието тук да бъде изграден културен център за творци;
  • Мемориален дом “Енеску” има и в Синая;
  • Бившият палат “Кантакузино” на Букурещката улица “Калеа Викторией” в който е живял композиторът сега е “Дом на музиката”;
  • Филхармоничният оркестър със седалище в Румънския Атенеум носи неговото име.

=Външни връзки