Шишман II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
|майка=[[Анна Неда]]
|майка=[[Анна Неда]]
}}
}}
'''Шишман II''' е претендент за българският престол в изгнание, трети син на цар [[Михаил III Шишман Асен]].
'''Шишман II''' е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар [[Михаил III Шишман Асен]].


== Предистория ==
== Предистория ==

Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]].
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]].


Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г., сърбите печелят с измама [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне синът на Михаил III - [[Иван Стефан]].
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. сърбите печелят с измама [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне [[Иван Стефан]] - синът на Михаил III.


Осем месеца по-късно, през [[1331]] след дворцов [[преврат]], начело на държавата застава [[Иван Александър]], племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Сърбия]].
8 мес. по-късно през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Сърбия]].


== Управление в изгнание ==
== Управление в изгнание ==
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|thumb|right|150px|Цар Иван Александър]]
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]]
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "''цар на България''". В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новият цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което [[цар]]ят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланници изискват да бъде незабавно депортиран в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "''цар на България''".
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.


[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на един в началото успешен поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е или победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.


Повече сведения за Шишман II няма.
Повече сведения за Шишман II няма.

Версия от 01:46, 2 декември 2012

Шишман II
цар-претендент на България
Управлениепретендент от 1341
НаследилИван Александър
НаследникИван Александър
Лични данни
Роден
?
Починал
?
Семейство
БащаМихаил III Шишман Асен
МайкаАнна Неда

Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.

Предистория

Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.

Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. сърбите печелят с измама битката при Велбъжд, в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.

8 мес. по-късно през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Сърбия.

Управление в изгнание

Цар Иван Александър

Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му "цар на България".

В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата "близост на рода" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.

Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.

Повече сведения за Шишман II няма.

Иван Александър цар на България (1341 – ?) Иван Александър