Шишман II: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
|майка=[[Анна Неда]] |
|майка=[[Анна Неда]] |
||
}} |
}} |
||
'''Шишман II''' е претендент за |
'''Шишман II''' е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар [[Михаил III Шишман Асен]]. |
||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
||
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. |
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. сърбите печелят с измама [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне [[Иван Стефан]] - синът на Михаил III. |
||
8 мес. по-късно през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Сърбия]]. |
|||
== Управление в изгнание == |
== Управление в изгнание == |
||
[[Файл:Ivan Alexander.jpg| |
[[Файл:Ivan Alexander.jpg|мини|150п|Цар Иван Александър]] |
||
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "''цар на България''". В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява |
Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "''цар на България''". |
||
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. |
|||
[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на |
[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор. |
||
Повече сведения за Шишман II няма. |
Повече сведения за Шишман II няма. |
Версия от 01:46, 2 декември 2012
Шишман II | |
цар-претендент на България | |
Управление | претендент от 1341 |
---|---|
Наследил | Иван Александър |
Наследник | Иван Александър |
Лични данни | |
Роден | ?
|
Починал | ?
|
Семейство | |
Баща | Михаил III Шишман Асен |
Майка | Анна Неда |
Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.
Предистория
Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.
Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. сърбите печелят с измама битката при Велбъжд, в която загива българският цар. След нея по време на т. нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.
8 мес. по-късно през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Сърбия.
Управление в изгнание
Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му "цар на България".
В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата "близост на рода" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.
Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
Повече сведения за Шишман II няма.
Иван Александър | → | цар на България (1341 – ?) | → | Иван Александър |