Елизабет Вителсбах: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот: Променяне от sv:Elisabet av Bayern на sv:Elisabet av Bayern (1227–1273) |
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: ro:Elisabeta de Bavaria, regină a Germaniei |
||
Ред 39: | Ред 39: | ||
[[pl:Elżbieta Bawarska (królowa Niemiec)]] |
[[pl:Elżbieta Bawarska (królowa Niemiec)]] |
||
[[pt:Isabel da Baviera, Rainha da Alemanha]] |
[[pt:Isabel da Baviera, Rainha da Alemanha]] |
||
[[ro:Elisabeta de Bavaria, regină a Germaniei]] |
|||
[[sv:Elisabet av Bayern (1227–1273)]] |
[[sv:Elisabet av Bayern (1227–1273)]] |
Версия от 18:02, 11 февруари 2013
Елизабет Вителсбах | |
кралица на Германия, Сицилия и Йерусалим | |
Родена |
около 1227
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Австрия |
Религия | християнство |
Семейство | |
Род | Вителсбахи |
Баща | Ото II (Бавария) |
Майка | Агнес фон Брауншвайг |
Братя/сестри | Хайнрих XIII (Бавария) Лудвиг II Строги |
Съпруг | Конрад IV (1 септември 1246) Майнхард II (1258) |
Деца | Конрадин Хайнрих Елизабета Тиролска Ото III |
Елизабет Вителсбах в Общомедия |
Елизабет Вителсбах (* около 1227, Ландсхут, † 9 октомври 1273, Тирол) от династията Вителсбахи е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV. Чрез втория си брак с Майнхарт II херцог на Каринтия, е графиня на Гориция и Тирол (1259 – 1273).
Ранен живот
Елизабет е най-голямата дъщеря на Ото II Вителсбах (1206–1253), херцог на Бавария, и Агнес фон Брауншвайг (1201–1267) от фамилията Велфи.
Баща й е поддръжник на Фридрих II, император на Свещената Римска империя, и политическият им алианс логично довежда до омъжването й за престолонаследника на династията Хоенщауфен – Конрад IV. Сватбата им се състоява на 1 септември 1246 г. във Фобург на Дунав и превръща династията Вителсбахи в най-важен съюзник на немската корона. Двойката има само 1 наследник - Конрадин (25 март 1252 - 29 октомври 1268), ранната насилствена смърт на когото означава край на Хоенщауфените.
Бракове и смърт
Нейният свекър, император Фридрих II, умира от дизентерия през 1250 година, докато е във война срещу папа Инокентий IV и съюзниците му. Съпругът й крал Конрад IV умира 1254 г. след 8 години брак от малария. Германската корона трябва да премине в ръцете на невръстния Конрадин, но папата, който в завещанието на Конрад е обявен за защитник на детето, забранява това и отлъчва Конрадин от църквата, продължавайки конфликта си с династията. Наследникът на Хоенщауфените получава единствено короните на Йерусалим, Сицилия (по-късно узурпирана от чичо му Манфред) и Швабия.
През 1259 г., Елизабет се жени за близо 11 год. по-младия от нея Майнхарт от род Майнхардини, граф на Гориция и Тирол, от когото има 6 деца. Умира на 9 октомври 1273 г. в Тирол. Погребана е в цистерианския манастир Щамс в Тирол, който година по-рано основава в памет на екзекутирания през 1268 г. неин първороден син Конрадин. Съпругът и Майнхард живее още 22 год. и е погребан в същия манастир.
Потомство
Най-голямата й дъщеря, носеща името на майка си – Елизабета (1262-1313), става съпруга на Алберт I Хабсбургски, херцог на Херцогство Австрия и по-късно император на Свещената Римска империя. Другата й дъщеря – Агнес, е омъжена на Фридрих I, маркграф на Майсен. Синът й Ото III става граф на Гориция и Тирол и херцог на Каринтия, а друг неин син - Хайнрих VI, става крал на Бохемия (1307-1310) и Полша.